Георги Маниак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 48:
Георги Маниак е освободен от затвора едва след свалянето от власт на Михаил IV. [[Въстание на Петър Делян|По време на въстанието в България]] той се намира в тъмница. По това време (1042) положението на [[византийци]]те в Южна Италия е катастрофално - ломбардийските бунтовници, подкрепяни от норманите, завземат от византийска власт последните владения на империята в [[Апулия]], с изключение на "токчето на ботуша" на [[Апенини]]те и град [[Трани]]. Маниак е назначен на длъжност [[катепан]] (управител) на Южна Италия, като са му дадени в разположение свежи сили с цел ново отвоюване за империята на тези предходни византийски земи. През лятото на 1042 г., Георги Маниак при условията на безпрецедентна жестокост към противниците си, отвоюва за империята по-голямата част Апулия, като същевременно за пореден път става жертва на придворна интрига според византийските хроники.
По време на военния поход на Маниак в Южна Италия, неговата съпруга била прелъстена от [[Роман Склир]], брат на всемогъщата любовница на [[Константин IX Мономах]]. Склир, желаейки да погуби Маниак поради страх последния да не го убие заедно със съпругата си, го наклеветява пред императора, и последния вика Маниак в Константинопол. Маниак, опарил се вече веднъж в подобна ситуация, отказва да изпълни императорската заповед, и при вестта за отзоваването си, се провъзгласява за император и заедно с командваната от него армия преминава на Балканите. Преди отпътуването си за Балканите, Георги Маниак реже в знак на възмущение ушите и носа на назначения от императора на негово място нов катепан на Италия, след което му ги пълни устата с говежда тор. По пътя за Солун Георги Маниак разбива една армия на Константин IX при [[Острово]] в Македония, но сам умира в сражението (1043).
== Следи от историята ==
| |||