Йосифова афера: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Йосифовата афера''' е провал на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] в [[Битолски революционен окръг|Битолския революционен окръг]] от февруари 1902 година, при който е разкрит важен канал за пренос на оръжие и са арестувани много легални дейци на организацията.
 
Начало на разкритията започват в село [[Егри]] като при битов скандал е издаден дееца на ВМОРО от селото Насте. Той от своя страна издава Йосиф Петков от [[Жабени]], който е задържан в [[Битоля]] и започва да издава тайните на организацията. Турските власти изчакват няколко седмици започват да арестуват главните дейци на ВМОРО. След 19 февруари 1902 година са арестувани [[Георги Попхристов]] и [[Георги Пешков]], а също и куриера Никола (Кольо) влаха от Крушево, който от своя страна издава познатите му участници в крушевския революционен район. Йосиф Петков предава и куриерите Тале, Дзоле и Димитър от [[Пополжани (дем Лерин)|Пополжени]], които от своя страна издават дейци на Леринския революционен район. В Битоля още са арестувани Кочо Песнаджиев и [[Михаил НаумовЧеков]], а в [[Лерин]] [[Андрей Кожухаров]] и [[Михаил Николов]], а също и братята [[Яне Скаев|Яне]], Никола и Йоше Скаеви, Филип Терзиев от [[Градешница]], Христо Карафилов от [[Барешани]] и [[Никола Стойков|Никола Кусото]]. Само от Прилепската околия са арестувани 96 души. Всички те са съдени и осъдени на различни присъди, но след „[[Пъдарски реформи|Пъдарските реформи]]“ са амнистирани на 22 февруари 1903 година.
 
През Гърция за вътрешността на Битолско е устроен таен канал за пренос на оръжие прекопувано от призренски албанци търговци. Дневно в село [[Поешево]] се складират или преразпределят за Битолско, Крушовско и Прилепско по 100-200 пушки и боеприпаси за тях. Местният ръководител [[Тодор Златков]] укрива част от оръжието и преминава в нелегалност заедно с [[Георги Сугарев]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_11.html]</ref>.