Перо Ивановски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 11:
| починал-място =
}}
'''Перо Ивановски''' с псевдоним '''Тиквар''' е югославски комунистически партизанин и участник в [[Комунистическа съпротива във Вардарска Македония|комунистическата съпротива през Втората световна война]]<ref>Bunteski, Riste, Metodija S̆atorov--S̆arlo: politic̆ki stavovi, Društvo za nauka i umetnost, 1996</ref>. Делегат е на [[Списък на делегатите на Първото заседание на АСНОМ|Първото заседание на АСНОМ]].
 
== Биография ==
Роден е през 1920 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]]. Като млад се включва в революционните вълнения на работниците в кралска [[Югославия]]. През 1938 година става секретар на Местния комитет на [[Югославска комунистическа партия|ЮКП]] за Прилеп, а през 1940 година и организационен секретар на Покрайненския комитет на ЮКП за Македония. Делегат е на петата конференция на ЮКП през октомври 1940 година. През 1940 година е сменен от Покрайненският комитет от [[Методи Шаторов]], но към края на същата година е включен в работата на Местния комитет на ЮКП за [[Скопие]]. През 1941 година, след навлизането на българските власти във Вардарска Македония бащата на Ивановски подкрепя българската идея и се противопоставя на комунистическата дейност на сина си. По този повод Перо Тиквар е известен сред съидейниците си със заканата: „''Яс ке го обесам мойот татко''.“<ref>Милевски, Стиле. Борци за Македонjа: револуционер по професиjа. Сеќавања 1941/1944, Скопje 1994, с. 42.</ref>
 
През април 1942 година е арестуван от българските власти и осъден на 15 години затвор. През юли 1944 година успява да избяга от затвора и влиза в редиците на 3-та кумановска бригада. След това е политически комисар на 11 бригада в рамките на 48 дивизия<ref>Zbornik dokumenata i podataka o narodno-oslobodilačkom ratu jugoslovenskih naroda: knj. 1-[4 ]. Borbe u Makedoniji 1941-[1944, Vojno-istoriski institut Jugoslovenske armije, 1954.</ref>. Известно време пише за органъторгана на [[Славяномакедонски народоосвободителен фронт|СНОФ]] за Македония „[[Илинденски път]]“. Командир е на [[четиридесет и втора македонска дивизия на НОВЮ]] и на [[единадесета македонска ударна бригада]]. След Втората световна война влиза в редовете на югославската тайна полиция [[ОЗНА]]<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 590</ref>.
 
== Външни препратки ==