Честването е в името на света Валбурга (позната в [[Скандинавия]] като "Валбори" (''Valborg''), алтернативни форми: Валпургис (''Walpurgis''), Веалдбург (''Wealdburg''), Валдербургер (''Valderburger'')), родена във [[Весекс]] през [[710]] г. Тя е била племенница на [[свети Бонифаций]], а според легендата и дъщеря на саксонския принц свети Ричард. Заедно със своите братя достига до [[Франкония]], [[Германия]]. Решава да стане монахиня и заживява в манастира в [[Хейденхайм]], основан от нейния брат Вунибалд. Валбурга умира на [[25 февруари]] [[779]] г. и този ден все още носи името ѝ в католическия календар. Канонизирана е за светица чак на [[1 май]] същата година и това е датата, която носи нейното име в шведския календар.
Исторически погледнато Валпургиевата нощ е възникнала като приемственост на обичайтеобичаите по посрещането на пролетта в [[паганизъм|езичеството]]. Празнуването е включваловключва паленето на гигантски огньове в името на настъпващата пролет. Оригинално древните [[викинги|викингски]] обичаи на плодородието са били провеждани около [[30 април]] и поради съвпадението на канонизирането на Валбори, празненствата са приелиприемат нова форма. Почитането на Валбори със силата на викингските обичаи по посрещането на пролетта е било възприето и на други места в Европа. Двата празника са се смесилисмесват в единно цяло, което днес се нарича Валпургиева нощ.
А в германската средновековна митология Валпургиевата нощ е празник на вещиците, които заедно с други нечисти сили (великото сборище) се събират на деня на света Валпургия на връх [[Брокен]] в планината [[Харц]] и се опитват да попречат на идването на пролетта.