[[Картинка:Reichsparteitagnov1935.jpg|thumb|left|300px|Адолф Хитлер поздравява щурмоваци на парад през 1935 година. Зад колата на Хитлер стои войник от личната „[[СС|SS]]“ охрана на фюрера.]]
Хитлер използва тези събития за разправа с някои политици от старата Ваймарска република, които отдавна правелиправят изказвания против нацистите. БилиРазстреляни разстреляниса предшественика на Хитлер на поста райхканцлер - Курт Шлейхер и пълномощника на Бавария [[Густав фон Кар]], който дори нямалняма никакво отношение към СА. Със задна дата, тези убийства билиса легализирани от райхстагаРайхстага със специален закон, казващ че действията на Хитлер и СС от 30 юни, 1 и 2 юли 1934 година, са извършени по „държавна необходимост“. В официалната версия, фюрера „защитава Райха“ от опасността за преврат, и действа като „върховен съдия“ на Германия.
Следствие на „Нощта на дългите ножове“ билое рязкото увеличаване на политическата роля на [[СС]], [[СД]] и [[Гестапо]]. Националистическата идея в партията започва да преобладава над социалистическата. Хитлер не позволява СА да бъде погребана, но видът ѝ е значително редуциран. Лидер става взелият активно участие в метежа - Виктор Лутце, като организацията работи предимно с младежи, спомагателна дейност (охрана на лагери и подобни), и продължава да съществува до края на Третия райх през [[1945]] годинаг.
