Теодосий Търновски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 11:
'''Теодосий Търновски''' е виден български духовник и [[Отшелничество|отшелник]]; идеолог на [[исихазъм|исихазм]]а в средновековна България и ученик на [[Григорий Синаит]].
== Извори ==
Най-съдържателният извор за живота и деянията на преподобни Теодосий е житието му, написано веднага след смъртта му на гръцки от [[Цариградска патриаршия|цариградския патриарх]] [[Калист]] († 1364), но запазено в славянски превод. Било е включено в [[Рилски панегирик|Рилския панегирик]] от [[1479]] г., дело на [[Владислав Граматик]] и вероятно е негов превод. Към края на 18 век е открито случайно от йеромонах [[Спиридон Габровски]], който го преписва. Спиридон съставя и служба в чест на светеца, която заедно с преписаното житие се озовава във възстановения [[Килифаревски манастир]] - основан през 50-те години на 14 век от Теодосий. Личността на Теодосий се явява и в [[Похвално слово за Евтимий|Похвалното слово за патриарх Евтимий]] от [[Григорий Цамблак]].
== Житие ==
За семейството на преподобни Теодосий Търновски не се знае нищо, освен че е родом от [[Видин|Видинско]]. Тъй като малко преди смъртта си приел [[миропомазване]] от цариградски патриарх по причина, че не бил сигурен дали е бил помазан при кръщенето си, може да се предположи, че е от скромен произход. Приел монашеско
Под неговото опитно ръководство Теодосий дотолкова преуспял в духовния живот, че според думите на житиеписеца му Калист учителят "изсред всички ученици само на него позволил да безмълствува в килията си."
== Духовни успехи и подвизи ==
След смъртта на стареца Григорий, манастирското братство единодушно избрало Теодосий за игумен. Той отказал да приеме такава голяма отговорност и тръгнал да търси ново духовно пристанище. Посетил [[Атон]], [[Солун]], [[Бер]] и [[Цариград]], много места из България и накрая, заедно с ученика си [[Роман (исихаст)|Роман]] основал свой манастир в Килифарската пустинна местност до [[Търново]].▼
Скоро
▲След смъртта на стареца Григорий, манастирското братство единодушно избрало Теодосий за игумен. Той отказал да приеме такава голяма отговорност и тръгнал да търси ново духовно пристанище. Посетил [[Атон]], [[Солун]] и [[Цариград]], много места из България и накрая, заедно с ученика си Роман основал свой манастир в Килифарската пустинна местност до [[Търново]].
Сред неговите ученици най-изявени били
▲Скоро окол него се събрало голямо духовно братство, което преуспявало в монашеския подвиг и съзерцание под неговото ръководство. В това братство влизали не само българи, но и сърби, румънци, унгарци, гърци.
Поради разбойнически нападения, наложило се Теодосий, заедно с братството, да се преселят по-близо до столицата Търново. Новото място било в пещера и стръмните скали правели мястото недостъпно от нападения. Това вероятно е [[Патриаршески манастир|манастирът "Св. Троица"]]. На това място Теодосий прекарал
▲Сред неговите ученици най-изявени били преподобния Роман, ученият йеромонах Дионисий и още по-ученият Евтимий, бъдещият велик предстоятел на Българската православна църква и патриарх Търновски.
Калист І.
▲по-близо до столицата Търново. Новото място било в пещера и стръмните скали правели мястото недостъпно от нападения. На това място Теодосий прекарал цели 3 години. Но заболял тежко. В продължение на 20 месеца боледувал и накрая отслабнал твърде много. Отказал се от длъжността игумен, паставил Роман, а Теодосий, заедно с Евтимий и още трима ученицисе отправил за Цариград при своя приятел и съученик от школата на преподобен Григорий Синаит, патриарх
▲Калист І. Там скоро починал в патриаршеския манастир "Свети мъченик Мамант" на 27 ноември 1363 г.
Преди смъртта си Теодосий направил завещание, в което съветвал своите ученици да пазят неповредена благочестивата православна вяра. Преди смъртта си изповядал догматическите постановления на вселенските събори и се причастил с пречистите Христови тайни. Тогава килията му се изпълнила с благоухание. Лицето на умиращия чудесно просияло и той издъхнал в блаженство. Последните думи, които произнесъл били: "Вижте, небесно войнство!".
== Заслуги ==
Преподобни Теодосий Търновски създал със своята аскетична школа нова епоха в Българската църква, която повдигнала духа и културата на монашеството и на православното благочестие. Негов ревностен следовник е Евтимий Търновски. Без да е заемал архиерейски сан, благодарение на авторитета си на свети човек, Теодосий Търновски е бил водач в борбата на православната църква срещу [[ерес|ересите]]. 3аставил цар [[Иван Александър]] и тогавашния търновски патриарх [[Теодосий (български патриарх)|Теодосий]] да свикат църковен събор през [[1350]] г. в Търново, на който били осъдени месалианската, богомилската и адамитската ереси. През [[1360]] г. на друг събор осъдил [[юдейство|юдейската религия]], възможно във връзка с приемането на кръщение от втората съпруга на Иван Александър Сара-Теодора, родом [[евреи|еврейка]].
Според нови изследвания на архимандрит Павел Стефанов първият събор не е проведен срещу богомили, каквито няма в Търново през
Свети Теодосий превеждал от гръцки
▲Според нови изследвания на архимандрит Павел Стефанов първият събор не е проведен срещу богомили, каквито няма в Търново през XIV век, а срещу хора, скъсали с църквата и морала по време на [[бубонната чума]]. Истинската цел на втория събор е да нанесе удар на евреите, като ги обвини в разпространение на чумата и освободи царя от изплащане на дълговете си към тях.
▲Свети Теодосий превеждал от гръцки на български език книги c творенията на светите отци.
Свети Теодосий бил надарен с големи духовни дарования, каквито притежавали само древните светци на Христовата църква.
След кончината на Свети Теодосий Търновски, Цариградският синод го канонизирал за светец, а на патриарх Калист възложили да напише неговото житие.
== Източници ==
* Житїе и жизнь преподобнаго отца нашего Ѳеωдосїя иже в Тръновѣ постничьствовавшаго съписано светѣишимь патрїархωмь Кωнстантїна града кѵрь Калистωмь, изд. [[Васил Златарски|В. Н. Златарски]] Сборник на Министерството на народната просвета 20 (1904)
* Emil Kałužniacki, Aus der panegyrischen Litteratur der Südslaven, Wien, 1901, 33.
* Жития на светиите. Съст. еп. Партений. С., Синодално издателство, 1991, с. 591-593.
* Енциклопедия България. Т. 6. С., 1988, с. 635.
|