Теодосий Търновски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 11:
 
'''Теодосий Търновски''' е виден български духовник и [[Отшелничество|отшелник]]; идеолог на [[исихазъм|исихазм]]а в средновековна България и ученик на [[Григорий Синаит]].
За живота му разполагаме с едно просторно житие, написано от неговия съидейник, цариградския патриарх [[Калист]].
 
== Извори ==
Най-съдържателният извор за живота и деянията на преподобни Теодосий е житието му, написано веднага след смъртта му на гръцки от [[Цариградска патриаршия|цариградския патриарх]] [[Калист]] († 1364), но запазено в славянски превод. Било е включено в [[Рилски панегирик|Рилския панегирик]] от [[1479]] г., дело на [[Владислав Граматик]] и вероятно е негов превод. Към края на 18 век е открито случайно от йеромонах [[Спиридон Габровски]], който го преписва. Спиридон съставя и служба в чест на светеца, която заедно с преписаното житие се озовава във възстановения [[Килифаревски манастир]] - основан през 50-те години на 14 век от Теодосий. Личността на Теодосий се явява и в [[Похвално слово за Евтимий|Похвалното слово за патриарх Евтимий]] от [[Григорий Цамблак]].
 
== Житие ==
За семейството на преподобни Теодосий Търновски не се знае нищо, освен че е родом от [[Видин|Видинско]]. Тъй като малко преди смъртта си приел [[миропомазване]] от цариградски патриарх по причина, че не бил сигурен дали е бил помазан при кръщенето си, може да се предположи, че е от скромен произход. Приел монашеско пострижениеподстрижение в [[Арчарски манастир|Арчарския манастир]] "Свети Николай" край [[Видин]]. От тамОттам тръгнал да търси духовно ръководство и обиколил много манастири, докато ne попаднал при знаменития ръководител[[Исихазъм|исихаст]] и учител в съзерцателния живот, преподобни [[Григорий Синаит]], който се подвизавал по онова време в манастира [[Парория]] (гръцка дума за гранична зона) някъде на границата между [[България]] и [[Византия]]. Обикновено се предполага, че граничната зона е [[Странджа]], но е напълно възможно обителта да е била по северните склонове на [[Родопи|Родопите]].
 
Под неговото опитно ръководство Теодосий дотолкова преуспял в духовния живот, че според думите на житиеписеца му Калист учителят "изсред всички ученици само на него позволил да безмълствува в килията си."
 
== Духовни успехи и подвизи ==
След смъртта на стареца Григорий, манастирското братство единодушно избрало Теодосий за игумен. Той отказал да приеме такава голяма отговорност и тръгнал да търси ново духовно пристанище. Посетил [[Атон]], [[Солун]], [[Бер]] и [[Цариград]], много места из България и накрая, заедно с ученика си [[Роман (исихаст)|Роман]] основал свой манастир в Килифарската пустинна местност до [[Търново]].
 
Скоро околоколо него се събрало голямо духовно братство, което преуспявало в монашеския подвиг и съзерцание под неговото ръководство. В това братство влизали не самоот българи, но и сърби, румънци, унгарци, и гърци.
След смъртта на стареца Григорий, манастирското братство единодушно избрало Теодосий за игумен. Той отказал да приеме такава голяма отговорност и тръгнал да търси ново духовно пристанище. Посетил [[Атон]], [[Солун]] и [[Цариград]], много места из България и накрая, заедно с ученика си Роман основал свой манастир в Килифарската пустинна местност до [[Търново]].
 
Сред неговите ученици най-изявени били преподобнияпреподобният Роман, ученият йеромонах Дионисий и още по-ученият [[Евтимий Търновски|Евтимий]], бъдещият велик предстоятел на [[Българска православна църква|Българската православна църква]] и [[Търновска патриаршия|патриарх Търновски]].
Скоро окол него се събрало голямо духовно братство, което преуспявало в монашеския подвиг и съзерцание под неговото ръководство. В това братство влизали не само българи, но и сърби, румънци, унгарци, гърци.
 
Поради разбойнически нападения, наложило се Теодосий, заедно с братството, да се преселят по-близо до столицата Търново. Новото място било в пещера и стръмните скали правели мястото недостъпно от нападения. Това вероятно е [[Патриаршески манастир|манастирът "Св. Троица"]]. На това място Теодосий прекарал цели 3три години. Но, заболял тежко., Вболедувал в продължение на 20двадесет месеца боледувал и накраяпоради отслабналфизическа твърдеслабост много.се Отказал сеотказал от длъжността игумен, паставилкоято Роман,прехвърлил ана Роман. Теодосий, заедно с Евтимий и още трима ученицисеученици, се отправил за Цариград при своя приятел и съучениксподвижник отизмежду школатаследовниците на преподобен Григорий Синаит, патриарх
Сред неговите ученици най-изявени били преподобния Роман, ученият йеромонах Дионисий и още по-ученият Евтимий, бъдещият велик предстоятел на Българската православна църква и патриарх Търновски.
Калист І. Там скоро починалПочинал в патриаршеския манастир "Свети мъченик Мамант" на 27 ноември 1363 г.
 
Поради разбойнически нападения, наложило се Теодосий, заедно с братството да се преселят
по-близо до столицата Търново. Новото място било в пещера и стръмните скали правели мястото недостъпно от нападения. На това място Теодосий прекарал цели 3 години. Но заболял тежко. В продължение на 20 месеца боледувал и накрая отслабнал твърде много. Отказал се от длъжността игумен, паставил Роман, а Теодосий, заедно с Евтимий и още трима ученицисе отправил за Цариград при своя приятел и съученик от школата на преподобен Григорий Синаит, патриарх
Калист І. Там скоро починал в патриаршеския манастир "Свети мъченик Мамант" на 27 ноември 1363 г.
 
Преди смъртта си Теодосий направил завещание, в което съветвал своите ученици да пазят неповредена благочестивата православна вяра. Преди смъртта си изповядал догматическите постановления на вселенските събори и се причастил с пречистите Христови тайни. Тогава килията му се изпълнила с благоухание. Лицето на умиращия чудесно просияло и той издъхнал в блаженство. Последните думи, които произнесъл били: "Вижте, небесно войнство!".
 
 
== Заслуги ==
Преподобни Теодосий Търновски създал със своята аскетична школа нова епоха в Българската църква, която повдигнала духа и културата на монашеството и на православното благочестие. Негов ревностен следовник е Евтимий Търновски. Без да е заемал архиерейски сан, благодарение на авторитета си на свети човек, Теодосий Търновски е бил водач в борбата на православната църква срещу [[ерес|ересите]]. 3аставил цар [[Иван Александър]] и тогавашния търновски патриарх [[Теодосий (български патриарх)|Теодосий]] да свикат църковен събор през [[1350]] г. в Търново, на който били осъдени месалианската, богомилската и адамитската ереси. През [[1360]] г. на друг събор осъдил [[юдейство|юдейската религия]], възможно във връзка с приемането на кръщение от втората съпруга на Иван Александър Сара-Теодора, родом [[евреи|еврейка]].
Според нови изследвания на архимандрит Павел Стефанов първият събор не е проведен срещу богомили, каквито няма в Търново през XIV14 век, а срещу хора, скъсали с църквата и морала по време на [[бубонна чума|бубонната чума]]. Истинската цел на втория събор е да нанесе удар на евреите, като ги обвини в разпространение на чумата и освободи царя от изплащане на дълговете си към тях.
Преподобни Теодосий Търновски създал със своята аскетичнта школа нова епоха в Българската църква, която повдигнала духа на монашеството и на здравото православно благочестие.
Свети Теодосий превеждал от гръцки на български език книги c творенията на светите отци, но за жалост няма сведения кои конкретни съчинения.
 
Бил ревностен преподавател на Евтимий Търновски.
 
Със своя богопросветен ум Теодосий Търновски откривал разни заблуждения и ереси, изобличавал ги с необоримото слово на истината и така спасявал народа от тяхната пагубна зараза. 3аставил цар [[Иван Александър]] и тогавашния търновски патриарх Теодосий да свикат църковен събор през [[1350]] г. в Търново, на който били осъдени месалианската, богомилската и адамитската ереси.
 
През [[1360]] г. на друг събор осъдили ересите на юдействащите, които много засилили своята дейност, като се уповавали на втората жена на царя - царицата Теодора, покръстена еврейка Сара, да ги защити.
 
Според нови изследвания на архимандрит Павел Стефанов първият събор не е проведен срещу богомили, каквито няма в Търново през XIV век, а срещу хора, скъсали с църквата и морала по време на [[бубонната чума]]. Истинската цел на втория събор е да нанесе удар на евреите, като ги обвини в разпространение на чумата и освободи царя от изплащане на дълговете си към тях.
 
Свети Теодосий превеждал от гръцки на български език книги c творенията на светите отци.
 
Свети Теодосий бил надарен с големи духовни дарования, каквито притежавали само древните светци на Христовата църква. УченикътСпоред житиеписеца на Евтимий Григорий Цамблак Евтимий видял учителя си Теодосий по време на съзерцателна молитва като огнен стълб. На другия ден Теодосий предсказал, че Евтимий ще бъдестане Търновскитърновски патриарх, но че при него ще бъде разорена тяхнаттяхната любима обител и цяла България ще потънебъде завзета от в[[агаряни|агаряните]] турско([[Османска робствоимперия|турците]]).
 
След кончината на Свети Теодосий Търновски, Цариградският синод го канонизирал за светец, а на патриарх Калист възложили да напише неговото житие.
 
== Източници ==
* Житїе и жизнь преподобнаго отца нашего Ѳеωдосїя иже в Тръновѣ постничьствовавшаго съписано светѣишимь патрїархωмь Кωнстантїна града кѵрь Калистωмь, изд. [[Васил Златарски|В. Н. Златарски]] Сборник на Министерството на народната просвета 20 (1904)
* Emil Kałužniacki, Aus der panegyrischen Litteratur der Südslaven, Wien, 1901, 33.
* Жития на светиите. Съст. еп. Партений. С., Синодално издателство, 1991, с. 591-593.
* Енциклопедия България. Т. 6. С., 1988, с. 635.