Българска старина (сдружение): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Nikolov2010 (беседа | приноси) |
Nikolov2010 (беседа | приноси) |
||
Ред 10:
Дейността на сдружението допринася за провеждането на мащабни археологически изследвания в края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ в., в които се включват войници от Шуменския гарнизон, а началникът на гарнизона е избран за председател на комитета. Археологически разкопки се провеждат съгласувано с Народния археологически музей в гр. София, а за научни ръководители са привлечени утвърдени български учени. Сдружението и неговите сътрудници имат безспорна заслуга за разкриването и консервирането на останките на [[Кръглата църква]] в Преслав при разкопки през 1927-1928 г., ръководени от [[Кръстю Миятев]].
През 1936 г. с наредба-закон държавните приходи от отчуждените земи в района на старите столици Плиска и Преслав и около Мадара се отстъпват в полза на сдружението. С доходите от тези земи започва изграждането на съответната инфраструктура, улесняваща достъпа на посетителите до музейните обекти. Изграждат се няколко стопански сгради, туристическа спалня в Плиска, база за археолозите в Мадара. Построен е и мост над р. Тича, за да могат посетителите на старинния Преслав да достигат и до Патлейна. Извършено е залесяване на районите. Построени са музейни сгради в Плиска, Мадара и Преслав.
== Литература ==
| |||