Увертюра: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Abrex (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Abrex (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 2:
2)Италианска оперна увертюра,още наречена [[симфония]].Тя, за разлика от френската,се състои от три части:бърза,бавна и отново бърза.Създадена е от [[Алесандро Скарлати]],който e считан за основател на Неаполитанската оперна школа.Тази негова първа увертюра е предшественик на [[симфония]]та и симфоничната поема.
Ранните образци оперни увертюри не са били свързани с удейно-емоционалното съдържание на операта и не са създавали необходимата музикална атмосфера към следващото драматично действие,но въпреки това някои от тях ,като увертюрата към операта Сватбата на Фигаро от Моцарт , както и Севилския бръснар от Росини и мн.др.
По-късно Глук създава нов тип увертюра,която представлява всъпителен обзор на цялото музикално съдържание на операта.Този тип увертюра се изгражда на базата на най-характерния и запомнящ се тематичен и музикален материал от операта и представлява вид резюмирано [[изложение]] на музикалното ù съдържание.Това в случая създава необходимата атмосфера и психологична връзка с музикално-драматичното действие на операта.Блестящи образци от този тип са увертюрите към оперите Вълшебния стрелец от [[Карл Мария фон Вебер|Вебер]] и Танхойзер от [[Рихард Вагнер]].
В основата на изградилия се класически тип увертюра най-често лежи сонатната форма ,типичен пример за това е увертюрата към операта [[Кармен]], която е в сложна триделна форма.
[[Лудвиг ван Бетховен|Бетховен]] създава също нов тип увертюра, която представлява самостоятелно едночастно произведение към [[драма]] или [[трагедия]] ( т.н. концертна увертюра, от която по-късно произлиза програмната увертюра).През 19 век се появяват концертните увертюри(напр. увертюра Сън в лятна нощ от Менделсон ), а също и увертюрата-фантазия (напр.увртюра-фантазия Ромео и Жилиета от Чайковски) и т.н. тържествени увертюри (напр. Академична увертюра от Брамс , Празнична увертюра от Шустакович и Празнична увертюра от Веселин Стоянов).