Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
Светите земи и по-специално [[Ерусалим]] са център на [[монотеизъм|монотеизма]], и по-специално се определят в [[библеистика]]та със специфичния термин "геотеология".
 
Светите земи в исторически план са цел освен на религиозно преклонениепоклонение, но и на завоевателни стремежи за владение, като аргумент за основателността на вярата[[вяра]]та, т.е. фактът на притезанието им е доказателство на правата вяра или за правотата на вярата, т.е. на съществуването - виж и [[екзистенциализъм]].
 
През [[средновековие]]то, завоюването на Светите земи чрез изтръгването им от ръцете на неверниците, е главна цел на организираните кръстоносни походи. По-сетне, след [[Велики географски открития|Великите географски открития]], когато християнството става водеща световна религия, с възникването на [[източен въпрос|източния въпрос]], правата над [[Божи гроб]] се превръщат спо възникванетовремето на "[[голямата игра]]" в повод за взаимни претенции и упреци между участниците, които след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]], стоят в основата на избухването на [[Кримска война|Кримската война]] с всички последвали я геополитически събития през [[19 век|19-тото столетие]].
 
Един двата главни сюжета в един от най-популярните и култови романи на 20 век - "[[Майстора и Маргарита]]" се развива в [[Юдея (римска провинция)|римската провинция Юдея]], а другия пресъздава времето след установяването на новия [[обществен строй]] в най-новата страна на земята - [[Съветски съюз|Съветския съюз]], възникнала върху руините на [[Третия Рим]] - [[Руска империя|Руската империя]].
 
Според българската религиозна традиция от Възраждането[[Възраждане]]то, човек поне веднъж при възможност трябва да посети Светите земи, Ерусалим и Божи гроб. Обикновено тези българи успялиуспели да осъществят това пътуване на живота си, са били по-заможни и произхождащи от чорбаджийските родове. След завръщането си, са ги титуловали като "[[Хаджия|Хаджи]]", а пътуването им е означавано като "хаджилък".
 
== Обозначение и граници ==
 
=== в юдаизма ===
За юдаизма и евреите, Светите земи се обозначават като "[[Обетована земя|Обетованата земя]]", т.е. земята на Израил. Свещени места са териториите на античните [[Юдея]] и [[Самария]], както и онези владени от [[Хасмонеи]]те (към края на царуването на Александър Яней, това са Юдея, Идумея, филистимската равнина и равнината [[Шарон]], Самария, Галилея до планината [[Тавор]], [[Голанско плато|Голанското плато]], Галаад и Моав - в тези торитории било насилствено наложено [[обрязване]]то и спазването на [[Тора]]та) по време на управлението им и над съседните територии. Четири са свещените градове за юдаизма - [[Ерусалим]], [[Хеврон]], [[Цфат]] и [[Тибериада]]. В Ерусалим най-свещен е хълма [[Сион]], макар последните археологически разкопки и проучвания през [[21 век]] да не откриват следи от велико древно минало по тези свещени земи за юдаизма.
 
За юдаизма най-свещен е [[Храмов хълм|Храмовия хълм]], т.е. мястото където са се издигали според преданието [[Соломонов храм|Соломоновия храм]], а по-сетне и [[Вторият храм|Втория храм]], преобразуван от цар [[Ирод]] в една от най-величествените постройки в началото на нашата ера. Днес от този храм с внушителната му постройка от който [[изгонване на търговците от храма|Христос гони търговците]] е останала [[стената на плача]].
26 986

редакции