Пол-Анри Спак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SilentShout (беседа | приноси) м премести „Създаване на нова статия“ като „Пол-Анри Спаак“ |
SilentShout (беседа | приноси) форматиране |
||
Ред 1:
{{Биография инфо|
име= Пол- Анри Спаак
| портрет=
| описание= Белгийски политик и държавник
| роден-дата=[[25 януари]] [[1899]]
| роден-място=[[
| починал-дата=[[31 юли]] [[1972]]
| починал-място=[[Белгия]]
}}
Пол-Анри Спаак ({{lang-fr|Paul-Henri Spaak}}) е белгийски политик.
==Биография==
Пол- Анри Спаак е роден на 25 януари
По време на [[Първата световна война]] Спаак се опитва да се присъедини към белгийската армия, но е заловен от германците и прекарва следващите две години в германски затвор. След края на войната, Спаак е освободен от плен и влиза в Свободния университет в Брюксел, където учи право. В този период, Спаак е също и тенис звезда и играя за белгийския тим за Купата „ Дейвис” през
След като завършва, Спаак практикува право в Брюксел, където се откроява в защита на комунистите обвинени в заговор срещу сигурността на областта, включително [[Фернандо де Роса]], италиански студент, който се опитал да убие принц Умберто на Италия по време на държавното посещение на принца в Брюксел.
==Семейство==
Той и съпругата му Маргарита Малевез имат две дъщери- [[Антоанета Спаак]], която доведе Демократичния фронт на франкофоните и син, дипломатът [[Фернан Спаак]]. След смъртта на съпругата му през август 1964 г. той се жени за Симон Диър през април 1965 г. Брат му е сценарист [[Шарл Спаак]]. Неговата племенница е на актрисата [[Катрин Спаак]], един от неговите внуци е художник [[Антони Палисър]]. През
==Политика==▼
Спаак става член на Социалистическата партия на труда в Белгия през
▲=Политика=
През
▲Спаак става член на Социалистическата партия на труда в Белгия през 1920г. Той е избран за депутат през 1932г.
Спаак е министър на външните работи отново от септември
▲През 1935г. той влиза в кабинета на [[Пол Ван Зееланд]] като министър на транспорта. През февруари 1936г. той става министър на външните работи. От май 1938г. до февруари 1939г. той е министър- председател за пръв път.
От април
▲Спаак е министър на външните работи отново от септември 1939г. до август 1949г. при следващите министур- председатели [[Юбер Пиерло]] ,[[Аший Ван Акер ]] и [[Камий Юйсманс]]. През това време той два пъти е назначаван за министър- председател, най- напред от 13 до 31 март 1946г. - най-краткото правителство в белгийската история, и отново от март 1947 до август 1949г.
▲От април 1954г. до юни 1958г. Спаак отново е министър на външните работи в кабинета на Аший Ван Акер и от април 1961г. до март 1966г. в кабинета на [[Тео Льофевр]] и [[Пиер Армел]].
Спаак е застъпник на "независима политика " на Белгия, преди [[Втората световна война]]. По време на германското нашествие през май 1940 г. той бяга във Франция и се опитва да се върне през лятото, но е спрян от германците, въпреки че е външен министър по това време. Следователно, срещу волята си той се установява във [[Великобритания]].
==ООН==▼
▲=ООН=
Спаак добива световна известност през 1945 г., когато е избран за председател на първата сесия на Общото събрание на [[Организацията на обединените нации]]. По време на третата сесия на Общото събрание на ООН в Париж, Спаак апострофира делегацията на Съветския съюз с прочутите думи: " Messieurs, nous avons peur de Vous" ( Господа, страх ни е от вас).
==Европа==
Спаак става твърд поддръжник на регионалното сътрудничество и колективната сигурност след 1944 година. Докато все още е в изгнание в Лондон, той насърчава създаването на митнически съюз обединяващ [[Белгия]] , [[Холандия]] и [[Люксембург]]. През август 1949 г., той е избран за председател на първата сесия на Консултативното събрание на Съвета на Европа. От 1952 до 1953 г., той председателства Общото събрание на [[Европейската общност за въглища и стомана]].
През 1955 г. на Конференцията на европейските лидери в [[Месина]] го назначават за председател на подготвителен комитет (комитет Спаак), натоварен с изготвянето на доклад за създаването на общ европейски пазар. Така нареченият " Спаак доклад" формира основата на Междуправителствената конференция за общия пазар и [[Евратом]] във Вал Дъчес през 1956 г. и води до подписването на 25 март 1957 г. на Римските договори за създаване на Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Неговата роля в създаването на ЕИО спечели на Спаак място сред основателите на Европейския съюз.
Когато през 1962 г. Президентът на Франция [[Де Гол]] се опитва да блокира двете британски влизания на Европейските общности и да подкопае тяхната наднационална основа с Фочет план, Спаак работещ с Джоузеф Лънс от [[Холандия]] отхвърля идеята. Той е твърд защитник на независимостта на [[Европейската комисия]]. "Европа на утрешния ден трябва да е наднационална Европа", заявява той. В чест на работата му за Европа, първата сграда на Европейския парламент в Брюксел е наречена на негово име.
==НАТО==▼
▲=НАТО=
През 1956 г., той е избран от Съвета на Организацията на Северноатлантическия договор да наследи Лорд Исмей като главен секретар. Той заема тази длъжност от 1957 до 1961 г., когато е наследен от Дирк Стикър. Спаак има също ключова роля в избора на Брюксел за ново седалището на щаба на НАТО през 1966 г.
Това е и годината на последната му европейска кампания, когато той играе важна роля при решаването на "кризата на празния стол" , като помага да се въведе [[Франция]] обратно в Европейския път. През 1957 г. той получава Karlspreis (англ.: награда "Карл Велики” ) от германския град [[Аахен]] за хора, които са допринесли за европейската идея и Европейския мир.
На 21 февруари 1961 г., Спаак е представен с Президентски медал на свободата от президента [[Джон Кенеди]].
==Пенсиониране==
Пол-Анри Спаак се оттегля от политиката през 1966 година. Той е член на Белгийската кралска академия на френски език и литература. През 1969 г. той публикува мемоарите си в два тома, озаглавен „ Недовършена борба” . Спаак почива на 73 годишна възраст, на 31 юли 1972 г. в дома си близо до [[Брюксел]].
==Нумизматика==
Спаак е оставил толкова голямо наследство след себе си, че той е основният мотив за един от най-новите и известни златни възпоменателни монети на Белгия : възпоменателна монета на трите пионера на европейското обединение, сечена през 2002 г. На лицевата страна е изобразен портрет с имената [[Робер Шуман]], Пол-Анри Спаак и [[Конрад Аденауер]].
==Източници==
* Спаак, Пол-Анри (1971)."За непрекъсната битка: Мемоарите на една Европа", 1936-1966.
* Пол-Анри Спаак. "Алманах на известните хората" , 9-то издание
==Външни
* {{en икона}}[http://www.fondationspaak.org/ Фондация " Пол-Анри Спаак"]
[[Категория:Белгийски политици]]
[[ca:Paul-Henri Spaak]]
[[cs:Paul-Henri Spaak]]
[[da:Paul-Henri Spaak]]
[[de:Paul-Henri Spaak]]
[[en:Paul-Henri Spaak]]
[[es:Paul-Henri Spaak]]
[[fr:Paul-Henri Spaak]]
[[id:Paul-Henri Spaak]]
[[it:Paul-Henri Spaak]]
[[la:Paulus Henricus Spaak]]
[[lb:Paul-Henri Spaak]]
[[hu:Paul-Henri Spaak]]
[[mr:पॉल-हेन्री स्पाक]]
[[nl:Paul-Henri Spaak]]
[[ja:ポール=アンリ・スパーク]]
[[no:Paul-Henri Spaak]]
[[pl:Paul-Henri Spaak]]
[[pt:Paul-Henri Spaak]]
[[ru:Спаак, Поль-Анри]]
[[fi:Paul-Henri Spaak]]
[[sv:Paul-Henri Spaak]]
[[tr:Paul-Henri Spaak]]
[[uk:Поль-Анрі Спаак]]
[[zh:保罗-亨利·斯巴克]]
|