Картинг: Разлика между версии

'''Картинг''' е състезание с малки открити [[автомобил]]и, състоящи се от [[рама]], мотоциклетен [[двигател]] и [[седалка]]. Използва се и за забавление на специално оборудвани малки картинг площадки с електрифицирани модели.

През 30-те години в [[Съединени американски щати|САЩ]] сред младежите били много популярни състезанията с колички без двигател. Счита се че първите, решили да поставят двигател в тези колички и да ги модифицират, били военните летци в САЩ, малко след [[Втората световна война]]. Те построили малки колички, поставили в тях мотоциклетен двигател и си организирали състезания върхуна летателнатасамолетна писта.

Тези състезания се провеждали в сравнително затворен кръг хора, докато през [[1956]] година Арт Ингълс, бивш пилот и механик в компанията „Къртис Крафт“, в Глендейл (фирма, която произвеждала състезателни автомобили), не решил да конструира сравнително прост модел, който нарекъл ''cart'' (количка).

В началото на [[1957]] година Бил Роулс, Дафи Ливингстън и Рой Десброу ({{lang-en|Bill Rowles, Duffy Livingstone, Roy Desbrow}}) създават компанията ''Go-Kart Company'', за производство на картинги. Бизнесът им започнал много успешно, така че по-късно през годината закупуват терен от 5 [[акр]]а, на който бил построен първата писта за картинг състезания с картинг. По същото време Ингълс създава своя компания за производство на картингикартове - ''Ingels-Borelli''.

Май [[1960]] г. [[ФИА]] официално признава картинга като вид автоспортмоторен спорт. През [[1962]] г. е създадена „Международна комисия по картинг“ при ФИА (''CIK FIA''). През [[1964]] г. в [[Рим]] се провежда първият Световен шампионат по картинг с двигателдвигатели с обем 100 см³ (картингът става вторият по вид моторен спорт, в който се провежда Световен шампионат, след [[Формула 1]]).

Благодарение на простия дизайн и сравнително ниската му цена (100-200 щ.д.) картингакартингът придобива силнаголяма популярност. През [[1962]] година обаче, бумът в производството на картингикартове завършва. КоличествотоБроят на фирмите, които произвеждали картове, намалява драстично. Картовете стават по-мощни, по-съвършенни, иа оттам и по-скъпи.

Основа на конструкцията се явява рамка (шаси) от стоманени тръби, заварени една за друга. Те трябва да са феромагнитни, тоест не могат да бъдат от [[Титан (елемент)|титан]], [[алуминий]],[[ карбон]] и други подобни.

ВВърху центърашасито на рамата еса разположенаразположени седалката на [[пилот]]а, кормилното управление и [[двигател]]я. В спортните картове двигателят обикновено е разположен вдясно на пилота, което от своя страна води до необходимостта от топлоизолация на дясната ръка на комбинезонагащеризона и/или целия гръб на пилота.

Теглото на спортниясъстезателния карт е около 70—80 [[килограм]]а.

Най-популярните рами са на италианските производители като CRG (наинай-популярната и успешна) Tony Kart, Birel, Intrepid, Maranello, също така и Swiss Hutless, P.D.B., Tecno и Sodi Kart.

Силовата установка на карта е [[карбуратор]]ен [[бензин]]ов двигател, с въздушно или водно охлаждане, с двутактов или четиритактов цикъл на горене.

*'''2-тактов двигател''' - аналог на мотоциклетен двигател, но сглобяванисглобяван и настройванинастройван от карт-картинг специалисти. Производители са компании като: „IAME“, „Parilla“, „Comer“, „TM“, „Вортекс“ (Vortex), и „Rotax“. Тези двигатели развиват мощност от 16 к.с. до 35 к.с. за едноцилиндров двигател 100 см² и достига до 90 к.с. за двуцилиндровия с обем 250 см². По света най-популярната категория е с картове, снабдени със 100 см² двигател от така нареченият вид - "Touch-and-Go" и 125 см² картове от същият вид. 100 -кубиковите двигатели, 2-цилиндрови двигатели развиват около 20 000 оборота/мин на пистата (във [[Формула 1]] развиват също толкова) и над 30 000 на стенд. Почти всички съвременни модели са с водно охлаждане с принудителна циркулация, но преди време са доминирали тези с въздушно охлаждане са доминирали.

*'''4-тактов двигател''' - произвеждат се от фирми като - „Briggs & Stratton“, „Tecumseh“, „Kohler“, „Robin“, „[[Хонда]]“ и ванкеловия Aixro. Обикновено са с мошност от 15 до 48 к.с., развиващи до 11 000 об/м, и произвеждани специално за картинг.

* в ниските класове (предимно за деца): предаването става посредством [[верижна предавка]] (или ремък) и венец. Такъв вид карт не може да стои на място с работещ двигател, а стартастартът е [[Летящ старт|летящ]];

* в средните класове има автоматичноавтоматичен центробежноцентробежен сцеплениесъединител и [[верижна предавка]]. Двигателят може да работи при спрял карт, освендори ако неедновременно се подава едновременно газ и не се натиска спирачка;

* нав почтинай-големите всичкикласове спортнисъстезателни картове вече се поставя скоростна кутия и [[съединител]]. Предаването на движението към задната ос отново става с верижна предавка.. В зависимости от класа, са разрешени от две до шест предавки. Съединителят се управлява посредством лост, разположен отляво на волана, и се използва единствено при тръгване и спиране; лостът за превключване на предавките е разположен отдясно на волана. Скоростните кутии са последователни, което означава, че скоростите се сменят с 2-посочно движение - напред се включва на по-ниска скорост, а назад се включва на по-висока. най-съвременните картове разполагат с електронно управляеми скоростни кутии, при които скоростите се сменят с бутони на волана.

[[Диференциал]]ът е забранен. ЗадвижванеЗадвижваща самое насамо задната ос.

[[Амортисьор]]и в картовете няма, ролята им се изпълнява донякъде от гумите и рамата. Предните колела по правило са по-малки от задните по [[ширина]]. Има няколко вида гуми: [[сликове]], [[интермедия]],гуми с шипове за сняг и [[гуми за дъжд]].

Поради отсъствието на амортисьори, пистите трябва да бъдат идеално гладки и без бабуни, иначе би се получило подскачане, което може да доведе до загуба на контрол над карта.

То е от най-прост вид: волан и кормилен прът, свързан с предните колела. Има около около 45° завиване във всяка посока.

Предната и, задната броня и рамката защитавазащитават пилота и детайлите на карта при удари ссъс противницисъперници или в предпазните огради. Верижната предавка е облечена в „кожух“, непозволяващ на веригата да отлети при скъсване. Под краката на пилота е поставена ламарина, която да ги предпазва.