Разлика между версии на „Победа (област Плевен)“

На територията на селото има типични дървесни видове, характерни за равнинните райони в България. Има отделни вековни широколистни дървета, защитени от унищожаване. В самото населено място растителността е много и е разнообразна, като един голям парк, но извън селото няма гори и е почти обезлесено.
Животинският свят е разнообразен предимно по отношение на птиците. Липсата на горски масиви и наблюдаващото се трайно засушаване доведе до изчезването да представителите на фауната, срещащи се до скоро.
 
== История ==
 
 
През 1890 г. в землището на бивше татарско село „Демир -кьой”, Плевенската окръжна постоянна комисия, основава Плевенски окръжен образцов чифлик „Демир-кьой”. С Указ № 98 на Княз Фердинанд от 1893г. се разрешава преименуването в Чифлик „Клементина”, под надзора на Плевенското винарско училище. От
1895г. Чифлика става държавен, на пряко подчинение на Министерството на търговията и земеделието. От 1902г. е Плевенски държавен конезавод, а от 1912г.- Държавен завод за добитък „Клементина”. Със Заповед на Министерството на земеделието от 1947г. е преименуван на Завод за добитък „Г. Димитров” край гр. Плевен.
Във връзка със строежа на язовир „Искър”, в чашката на който попадат селата Горни Пасарел, Шишманово и Калково e приет план за настаняване на преселниците, утвърден с постановление от 1953г., според който 68 домакинства от село Горни Пасарел се настаняват в Държавно земеделско стопанство „Г. Димитров” Плевенско. През пролетта на 1954г. в построеното селище пристигат 42 семейства, като в последствие трайно остават 11 семейства. Хората се настаняват в новите си домове, в нов непознат за тях край от България, с различна от родния край природа, с нелеката задача да приспособят планинския си дух и да заживеят не само в нова среда, но и сред нови съседи. В останалите свободни къщи, построени за преселниците от с.Горни Пасарел, държавата настанява нуждаещи се от жилища семейства на работници и служители, работещи в стопанството. Същите дошли да търсят работа и препитание от различни краища на Плевенска, Ловешка, Софийска, В.Търновска област. Хора от Тетевенско, Кюстендилско, Благоевградско, Врачанско, Пазарджишко, Смолянско, Пернишко , работят и живеят в селото, а някои от тях свързват съдбата си завинаги и днес те са жители на село Победа. През 1961г. населената местност се признава за село с наименованието „Победа”. През този период в селото е прекаран водопрод за питейна вода с водоизточник от ДЗС, като първоначално има само няколко улични чешми. Отпочното е оформянето на улици и първите метри улични тротоари. По-късно е построена търговско-административна сграда, в която участие имат Кметството, РПК и Пощата. Селото се електрифицира, постепенно се асфалтират основните улици и се извършва телефонизация на домакинствата. През 1986г. е построено детското автоградче. В село Победа функционира здравна служба с лекарски и зъболекарски кабинети. Тя се помещава в изцяло ремонтирана и обновена сграда, съобразена с новите изисквания за това.
Основно училище „Свети, Свети Кирил и Методий” с. Победа е със стогодишна история. През 1907г. е открито частно училище към държавен конезавод „Клементина” край гр.Плевен. От 1908г. е признато за държавно обществено заведение. През 1960г. отваря врати новата сграда на училището, построена на територията на ДЗС „Г.Димитров” със средства на Министерство на земеделието.
Училището разполага с 8 класни стаи, физкултурен салон, учителска стая , дирекция, както и кабинет по информационни технологии. Само за периода от 1951г. до миналата година, в училището са получили основното си образование повече от 950 ученика, като над 120 ученика са завършили след това висше и полувисше образование. С решение на Общински съвет на Община Долна Митрополия през 2009г. година, ОУ”Св.СВ.Кирил и Методий” с. Победа е закрито, поради намалелия брой ученици.
Народно читалище „Зора” е учредено през 1990г. и става приемник на бившия Профсъюзен дом на културата и на библиотеката към стопанството. Наличния книжен фонд е подарен на читалищната библиотека от стопанството. Много от изданията са стари и ценни. Те са предимно от областта на селското стопанство и художествена литература.Богатото наследство от различните фолклорни области се възражда и съхранява от женска фолклорна група „Вълшебни звуци”, която е носител на безброй грамоти и награди от международни, национални, регионални и общински фестивали и събори.
 
== Културни и природни забележителности ==
Анонимен потребител