Разлика между версии на „Абел Тасман“

редакция без резюме
От Тонга холандците се насочват на северозападд и от 5 до 8 февруари откриват о-вите [[Фиджи]], в т.ч. островите [[Ватоа]] ({{coord|19|49|S|178|15|W|}}), [[Вануа-Леву]] (5500 км<sup>2</sup>, {{coord|16|35|S|179|11|W|}}), [[Тавеуни]] ({{coord|16|51|S|179|58|W|}}) и [[Вити-Леву]] (10.5 хил. км<sup>2</sup>, {{coord|17|48|S|178|00|E|}}).
 
На 22 март вторично открива атола [[Онтонг-Джава]] ({{coord|5|20|S|159|25|E|}}). Продължава на северозапад, на 131 април открива остров [[Нова Британия]], а на 18 април – остров [[Каркар]] ({{coord|4|38|S|145|58|E|}}). След това проследява около 1000 км от северното крайбрежие на [[Нова Гвинея]] и се завръща в [[Батавия]] на 15 юни 1643.
 
Известният историк и географ Джордж Бейкър справедливо назовава това плаване блестяща неудача. И действително, ако в навигационно отношение маршрутът е изключително удачен, то в чисто географски смисъл е пълен провал. Плаването на Тасман не допринася за уточняването на конфигурациите на такива огромниви масиви суща като Австралия, Нова Гвинея и Тасмания. Те остават вътре в огромния кръг описан от него, като само се докосва до бреговете на някои от тези земи.
 
== Плаване към северните брегова на Австралия 1644 ==
Веднага след завръщането си по заповед на Антон Ван Димен Тасман започва да подготвя нова експедиция, този път на юг към [[Австралия]]. За тази цел в началото на 1644 са оборудвани три кораба с екипаж от 110 човека. Резултатите от това плаване надминават всякакви очаквания. Тасман преминава покрай откритите от [[Вилем Янсзон]] през 1606 и [[Ян Карстенс]] през 1623 източни брегове на залива [[Карпентария (залив)|Карпентария]]. След това открива и проследява цялото южно и западно крайбрежие на залива [[Карпентария (залив)|Карпентария]], като открива редица малки острови, в т.ч. остров [[Грут Айлънд]] (2326 км<sup>2</sup>, {{coord|13|58|S|136|35|E|}}) и северното крайбрежие на п-ов [[Арнхемлънд]], където открива залива [[Ван Димен]] ({{coord|11|50|S|131|50|E|}}) и протока [[Дъндас]], свързващ го с океана. Заобикаля от север островите [[Мелвил (остров, Австралия)|Мелвил]] и [[Батърст (остров)|Батърст]] и плава покрай северозападното крайбрежие на [[Австралия]] до 21º ю.ш., от където на 4 август 1644 се завръща в [[Батавия]].
 
По този начин Тасман изтрива от картата големите "бели петна" в района залива Карпентария и северозападното крайбрежие на Австралия, като открива повече от 5500 км от бреговата линия на континента. Западната част на континента приема след неговото плаване контури, които виждаме и на съвременните карти. Резултатите от двете експедиции на Тасман жестоко разочароват Нидерландската Източно-индийска компания. Той не намира нито злато, нито подправки – открива главно пустинни брегове и земи.
 
== Последни години 1644-1659 ==
През април 1645 Антон Ван Димен, всесилния генерал-губернато и негов покровител умира и Тасман остава без работа и изпада в немилост. Взема участие в няколко малки експедиции до [[Суматра]] и [[Тайланд]], след това през 1651 правата му са възстановени, но изоставя службата си в компанията и за своя сметка и риск извършва търговски операции по островите на Малайския архипелаг. Умира п рез 1659 г.
 
== Памет ==
== Източници ==
<references />
 
* С в е т, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966 г.
* 300 путешественников и исследователей. Биографический словарь, М., 2001 г.
 
{{DEFAULTSORT:Тасман, Абел Янсзон}}