Косовска битка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 23:
'''Битката на Косово поле''' на 15 юни (28 юни по [[Григорианския календар]]) 1389 г. е епизод от османското завладяване на [[Балканите]]. В нея едни срещу други застават [[сърби]]те според сръбската историография, предвождани от княз [[Лазар Хребелянович]], и [[османска империя|османските турци]] начело с [[емир]]а [[Мурад I]]. Според османски летописци във войската на княз Лазар участват също и [[българи]], [[унгарци]], [[албанци]], [[власи]] и [[чехи]]<ref name="bvis235">Ангелов, Д., Чолпанов, Б. ''Българска военна история през Средновековието (X-XV век)'', Издателство на БАН, София 1994, стр. 235</ref>.
 
До битката се стига, след като през 1385 г. османците завладяват [[София]] и достигат до границите на сръбската държава край река [[Морава]]. През 1386 г. Лазар сключва споразумение с Мурад, но то се оказва нетрайно. При [[битка при Плочник|Плочник]] (на брега на река [[Топлица]]) сърбитечастите на Лазар успяват да разбият турцитеосманците, но Мурад подготвя нов поход. Осъществяването на плановете му е забавено от измяната на част от васалите му – българскитетърновския владетеливладетел [[Иван Шишман]] и [[Добротица]] отказват да предоставят на Мурад военни подкрепления за войната срещу сърбитеЛазар. Потенциалната заплаха от българитеТърновското царство е неутрализирана през 1388 г. с поход на османския пълководец [[Али паша]] в Североизточна България.<ref>Матанов, Хр., Михнева, Р. ''От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и османското нашествие 1354-1571 г.'', Издателство „Наука и изкуство“, София 1988, стр. 79-81</ref> През следващата година Мурад потегля срещу сърбите.
 
Решителната битка се състои в местността [[Косово поле]], северозападно от [[Прищина]] между реките [[Лаб]] и [[Ситница]]<ref>Ангелов, Чолпанов, ''Българска военна история през Средновековието'', стр. 234-235</ref>. Към княз Лазар се присъединява владетелят на [[Косово]] и [[Скопие]] [[Вук Бранкович]]. Крал [[Твърдко I]] изпраща на помощ от [[Босна]] отряд начело с войводата [[Влатко Вукович Коса&#768;ча|Владко Вукович]]<ref>Матанов, Михнева, ''От Галиполи до Лепанто'', стр. 81</ref>. Първият сблъсък между двете войски е успешен за сърбитехристиянската войска, коитокоято обръщатобръща в бягство лявото османско крило. В началото на битката загива Мурад. Според полулегендарни сведения убийството му е дело на сръбскиялегендарния велможа [[Милош Обилич]]. Командването на османските войски е поето от Мурадовия син [[Баязид I|Баязид]]. Той успява да постигне обрат в развоя на битката. Княз Лазар е убит, а сръбскитехристиянските войски са принудени да отстъпят с големи загуби.<ref name="bvis235"/>
 
Схващането, че Косовската битка завършва с тежко поражение на сърбитехристияните, е широко разпространено. Съществува и теза, че битката завършва без ясен победител, а съществува и мнение, че християните удържали фронта на османското настъпление към Европа.<ref>Матанов, Михнева, ''От Галиполи до Лепанто'', стр. 81-82</ref>. Наследникът на княз Лазар, [[Стефан Лазаревич]], е принуден да се признае за [[васал]] на новия османски владетел Баязид I.<ref>Матанов, Михнева, ''От Галиполи до Лепанто'', стр. 82-83</ref>
 
== Бележки ==