Източноафриканска рифтова долина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м правопис
Ред 8:
Точният механизъм на образуване на разлома все още е предмет на дебати между геолози и [[Геофизика|геофизици]]. Според един от популярните модели се приема, че повишеният поток на [[:топлина]] от мантията и по-конкретно от астеносферата предизвиква издуване на земната кора и образуване на [[:хорст]]ова зона в региона [[Афар (падина)|Афар]] и Северна и Централна [[:Етиопия]]. Тези височини могат лесно да бъдат открити на всяка топографска карта на района. Изпъкналите форми разтягат и разчупват земната кора, част от нея пропада, друга се издига и така се формя класическата структура хорст-[[:грабен]].<ref name="GG">[http://geology.com/articles/east-africa-rift.shtml Geology gifts - East Africa's Great Rift Valley: A Complex Rift System]</ref>
 
Процесът на разтягане и раздуване обикновено се предшества и съпътства от огромни [[Вулканизъм|вулканични изригвания]], които засягат големи площи. Следите от тях могат да се намерят по склоновете на рифтовата долина. Някои геолози наричат това изтичане на големи количества лава "[[:базалт]]ово [[:наводнение]]". Лавата изригва по протежение на цялата фрактура, а не през отделни вулканични гърла и се разлива върху цялата повърхност както вода при наводнение. Такива изригвания покриват големи територии с дебел пласт лава. Когато това разтягане на земната кора продължи, се образуват зони на опън, които се покриват със слой от втечнен базалт и континентални скали. Този слой се е излял на дъното на Червено море и Аденския залив. Това е зона на вулканична и [[Земетресение|земетръсна]] дейност, изпъстрена с много [[Вулканичен кратер|кратери]] на загаснали и действащи вулкани.<ref name="GG" /> Доказателство, че този процес все още продължава са голямото количество активни и полу-активни вулкани, разположени по протежение на разлома, а също и наличието на голям брой горещи извори. Тук се намира [[:Килиманджаро]] с най-високия връх в Африка – утасналияугасналия вулкан [[:Ухуру]] (Кибо). Освен него по рифта са разположени загасналите вулкани [[Кения (вулкан)|Кения]], [[:Лонгонот]], [[:Сусва]], [[:Меру]] и много други.<ref name="A" /><ref name="Bg">[http://rst.gsfc.nasa.gov/Sect2/Sect2_9.html Several Case Studies of Fracture Analysis - The East African Rift]</ref>
 
[[Сеизмология|Сеизмично]] Голямата рифтова долина все още е съвсем жива. Поне един път на десетилетие се наблюдава вулканична дейност и изливане на потоци лава в планината [[:Вирунга]] северно от езерото [[:Киву]], в Западния клон на рифта.<ref name="GRV" /> Две вулканични изригвания през септември [[:2005]] г. прeдизвикват разцепване с дължина около 60 км. и дълбочина 60 м. в североизточната част на Етиопия. Това дава уникална възможност на учените да изследват по-задълбочено [[Тектоника на плочите|тектонските]] движения в рифта. Нови данни показват, че изключително активната вулканична дейност по граничните ръбовете на тектонските плочи, може внезапно да доведе до възникване на големи пукнатини. От двете изригвания през 2005 г. насам, до [[:2010]] г., са засечени още 12 подобни, макар и по-малко интензивни, сеизмични събития в региона.<ref name="V">[http://ecomedia.bg/doctor-eco/science-and-technology/article/3084 Ecomedia - Ще остане ли Африка в сегашния си вид за дълго]</ref>
Ред 18:
Най-старият и най-добре очертан разлом се намира в региона Афар в Етиопия и е познат под името [[:Афарски триъгълник]] или Етиопски рифт и образува [[Афар (падина)|депресията Афар]] (Данакил).<ref name="GRV" /> Той е много характерен с трите си разлома, които започват от една точка и сключват помежду си ъгли от 120°. Точката, от която водят началото си се нарича "троен възел" и именно такъв възел се намира в Афарския триъгълник в Етиопия.<ref name="GG" /><ref name="FA" /> Двата му клона са заети от Червено море и Аденския залив, а третият минава на юг по суша. Преди да се образува този разлом, Арабският полуостров се е допирал до [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]].<ref name="GRV" /> По-нататък на юг се появяват серия от разломи, които включват Западния клон, Рифта на [[Алберт (езеро)|езерото Алберт]], Източноафриканските езера и Източния клон, който пресича Кения от север на юг по линия, преминаваща западно от [[:Найроби]]. Всъщност Източноафриканската разломна зона обхваща серия от последователни рифтове, свързани помежду си и оформящи релефа, геологията и [[:топография]]та на Източна Африка.<ref name="GG" /><ref name="FA">[http://rst.gsfc.nasa.gov/Sect2/Sect2_9.html Several Case Studies of Fracture Analysis - The East African Rift]</ref>
 
Процесът на образуване на разломи в източната част на Африка се усложнява от факта, че двете направления са развити в различни зони. Едното е в западната част, където са се излели водите на големите африкански езера, а другото почти паралелно на около 600 км. на изток, пресичащо Кения от север на юг и продължаващо в Танзания. Езерото [[Виктория (езеро)|Виктория]] се намира между двата клона, разположено върху [[:плато]]. Смята се, че тези пукнатини са по-стари структури върху древните континентални маси, които са се сблъскали преди милиарди години. ВъпекиВъпреки че източният и западният клон са образувани при един и същи процес, те всъщност са доста различни. Източният клон се характеризира с по-активна вулканична дейност, а западният – с по-голяма дълбочина, запълнена от множество езера и [[:седиментни скали]].<ref name="A" /><ref name="GG" />
 
== Води ==
[[Файл:Etiopia cental lakes-bg.svg|ляво|мини|280п|Серията езера в Централна Етиопия]]
Части от дъното на долината са заети от Червено море и многобройни езера. Най-големите от тях са [[:Мъртво море]] в Азия, [[:Танганика]], [[Малави (езеро)|Малави]] (Няса), [[Алберт (езеро)|Алберт]] (Мобуту Сесе Секо).<ref name="Bg" /> Въпреки че повърхността на Танганика и Малави се намират много над [[Морско равнище|морското равнище]], техните дъна лежат по-ниско от него и това определя голямата им дълбочина. Танганика, най-дълбокото езеро в Африка и второ по дълбочина в света, се е изляло в процепа на рифта и достига 1470 м.<ref name="GRV" /> максимална дълбочина, а най-голямото африканско езеро Виктория се намира в плитка падина на плато в долината между двата клона на разлома. В миналото един от вулканите в източната част на [[:Демократична република Конго]], на границата с Руанда и Уганда е разкъсал обширна зона от долината, където са се изляли част от водите на река [[:Нил]] по оновоонова време и са образували езерото Киву.<ref name="A" />
 
В северната част на долината езерата са разположени между високите планини по двата клона на разлома в Етиопия. По-голямата част от тях са безооточни и повечето са алкални. Въпреки това те са от голямо значение за Етиопия и нейната икономика. Тук са езерата [[Абая (езеро)|Абая]], [[Чамо (езеро)|Чамо]], [[Шала (езеро)|Шала]] ''(Shala)'', [[Кока (езеро)|Кока]], [[:Лангано]], [[:Абията]]''(Abijata)''<ref>Транскрибирането на български на името на езерото Абията е взето от "Атлас мира"/изд. 1999 г.</ref> и [[Аваса (езеро)|Аваса]]<ref name="A" />
 
На юг от Етиопските планини рифтовата долина се разделя на две падини. В източната част са разположени кенийските езера, а по-голямата част от централноафриканскитеЦентралноафриканските езера се намират в западната му част. Кенийската част е дом на 8 езера, от които 3 са сладководни, а останалите – алкални. Това са най-голямото кенийско езеро [[Туркана (езеро)|Туркана]] (Рудолф), езерата [[Баринго (езеро)|Баринго]], [[Богория (езеро)|Богория]], [[Накуру (езеро)|Накуру]], [[:Елментейта]], [[Найваша (езеро)|Найваша]], [[Магади (езеро)|Магади]] и [[:Логипи]].<ref name="A" /><ref name="GRV" /> Тук са и многобройните източноафрикански содени езера. В Танзания това са езерата [[Натрон (езеро)|Натрон]], [[:Еяси]], [[Маняра (езеро)|Маняра]] и [[Макати (езеро)|Макати]]. Долината тук е покрита с вулканична пепел и други седименти.<ref name="A" /> В южната част на рифтовата долина лежат още езерата [[Руква (езеро)|Руква]] в Танзания, [[Маломбе (езеро)|Маломбе]] и [[Чилва (езеро)|Чилва]] в Малави.<ref name="A" />
 
Разломът лесно може да бъде проследен нататък през продълговатото езеро Малави (Няса) между държавите Малави, Мозамбик и Танзания, и долината на река [[:Шире]]. Най-накрая звършвазавършва при долното течение на река [[:Замбези]] и [[Индийски океан|Индийския океан]] близо до град [[:Бейра]] в Мозамбик.<ref name="A" />
 
{{основна|Източноафриканска рифтова система (езера)}}
Ред 40:
'''[[:Кооби Фора]]''' ''(Koobi-Fora)'' до езерото Туркана в Северна Кения включва около 1130 км<sup>2</sup> на речни и езерни седименти и представлява до голяма степен непрекъсната последователност на отлагания от [[:плиоцен]]а и [[:плейстоцен]]а. Намерен е череп на [[Изправен човек|''Homo erectus'']] на възраст 1 750 000 години. Намерени са и добре запазени [[:фосил]]и на възраст между 2,1 и 1,3 милиона години, включващи най-малко един здрав австралопитек, класифициран като [[Еволюция на човека|''Paranthropus'']] и по един от [[Хомо хабилис|''Homo habilis'']], ''[[:Homo rudolfensis]]'', и ''Homo erectus''. Тук са получени и най-голям брой доказателства за развитието на ранните хоминиди с обхват на възрастта от 4 милиона години ''(Australopithecus anamensis)'' до 1,4 милиона години ''(Homo erectus)''.<ref name="EB" /><ref name="UNESCO">[http://whc.unesco.org/en/tentativelists/1580/ UNESCO World Heritage Convention - Great Rift Valley Ecosystem]</ref>
[[Файл:NgareSero.jpg|дясно|мини|400п|Рифтовата долина в Северна Танзания, вътрешния и&#768; ръб (вдясно), езерото Натрон (вляво) и вулкана ''Ol Doinyo Lengai'']]
В геологическата формация '''''Olorgesailie''''' са намерени многобройни [[Камък|каменни]] [[Брадва|брадви]], които представляват едни от най-старите форми на човешка [[:технология]], а също и вкаменени скелети на изчезнали видове [[:слонове]] и [[:хипопотам]]и. Районът е един от най-проучените извън [[Пролом|дефилето]] Олдувай и дава добра представа как хоменидитехоминидите за един милион години са се справяли с променящите се климатични условия.<ref name="UNESCO" />
 
В '''''Hyrax Hill''''' са намерени [[:неолит]]ни гробове с каменни стени, скелети от [[:говеда]] и [[Домашна овца|домашни овце]], както и [[керамика|керамични]] съдове с чучури и дръжки. В '''''Kariandusi''''' има находки от периода на късния плейстоцен, датирани към времето преди 700 000 до 1 000 000 години.<ref name="UNESCO" />
Ред 46:
'''''Lothagam''''' в Северна Кения се характеризира с уникална геология и е известен с живописността си и с интересните си палеоархеологични разкопки. Най-известен е с парчето от [[Челюсти|челюст]], намерено през [[:1967]] г., за което се счита, че е един от най-старите известни фосили от хоминиди. То вероятно е принадлежало на член на ''[[:Ardipithecus]]'' на възраст 4,4 до 5,8 милиона години. Подобни находки има и в Арамис в региона Афар на Етиопия.<ref name="EB" /><ref name="UNESCO" />
 
'''[[:Канапой]]''' в Северна Кения съдържа фосили от ранната [[:фауна]] на плиоцена, включително и хоменидихоминиди. Намерени са остатъци от ранен човешки предшественик [[Еволюция на човека|''Australopithecus anamensis'']], датирани като възраст между 4,2 и 4,1 милиона години. В '''''Nariokotome''''' е намерен най-цялостно запазеният скелет на ''Homo erectus''. Други вкаменелости, намерени тук включват останки от ''Homo boisei'', ''Homo habilis'' и архаичен [[Човек|''Homo sapiens'']].<ref name="UNESCO" />