|
Докато язди от Лондон за [[Рединг]], за да разреши неразбирателство между баща и син, той настива и развива треска. Умира в къщата на приятеля си Джон Стръдуик, бакалин и свещар в Сноу Хил, Холбърн Бридж на 31 август 1688 г. Гробът му е в гробището Бънхил Фийлдс в Лондон. Много пуритани, за които поклонението на гробници и мощи се счита за крайно грешно, дават заръка на смъртното си легло ковчезите им да бъдат поставени колкото се може по-близо до Бъниън. През 1862 г. е създадена лежаща статуя за украса на гроба му. В близост са гробовете на [[Джордж Фокс]], [[Уилям Блейк]] и [[Даниел Дефо]].
== ''Пътешественикът'' ==
== ''Напредъкът на поклонника'' ==
Бъниън пише ''[[Напредъкът на поклонникаПътешественикът]]'' в две части, първата от които е публикувана в Лондон през 1678 г., а втората през 1684 г. Той започва творбата по време на първия си период в затвора, а вероятно я завършва по време на втория период. Първото издание, в което двете части са комбинирани в един том е от 1728 г. Трета част, невярно приписвана на Бъниън се появява през 1693 г. и препубликувана дори през 1852 г. Пълното заглавие на творбата е ''Напредъкът на поклонникаПътешественикът от този свят до идния'' (''The Pilgrim's Progress from This World to That Which Is to Come''). ''Напредъкът на поклонникаПътешественикът'' е може би най-известната [[алегория]], писана някога. Според някои е най-четената книга на английски език и е най-превежданата след Библията (на над 100 езика). Чарът на творбата, който ѝ? дава широката привлекателност лежи в интересната история, я която интензивното въображение на писателя прави героите, случките и сцените също толкова живи във въображението на читателите като неща, които те самите са познавали и запомнили в своите щрихи на нежност, чудноват хумор, изблиците на трогателно красноречие и чистия си, идиоматичен английски език.
Образите, които Бъниън използва в ''Напредъкът на поклонникаПътешественикът'' са отражения на образи от собствения му свят; тясната порта е версия на портата на църквата в Еслтоу, Блатото на отчаянието е отражение на мочурището Скуич, влажна и мъхеста местност близо до къщата му в Хароудън, Прелестните планини са образ на Чилтърнските хълмове, които заобикалят Бедфърдшър. Дори героите му, като Евангелиста, повлиян от Джон Гифърд, са отражения на истински хора.
Две други творби на Бъниън са по-малко известни: ''Животът и смъртта на г-н Лош човек'' (''The Life and Death of Mr. Badman'', 1680), въображаема биография и ''СвещенатаДуховната война'' (The Holy War, 1682), алегория. Трета книга, която разкрива вътрешния живот на Бънян ''Изобилна милост на главния от грешниците'' (''Grace Abounding to the chief of sinners'', 1666). Тя е класически пример за духовна автобиография. Мотивът му за нейното написване е величаене на християнската идея за милост и да утеши онези, които минават през преживявания подобни на неговите. Маколи е казал „Всеки читател познава правата и тясна пътека, както познава и пътя, по който е бил напред-назад стотина пъти“ и добавя „В Англия през втората половина на 17 век има само два ума, които притежават дарбата на въображението в много ярка степен. Единият от тези умове създава ''[[Изгубеният рай]]'', другият ''Напредъкът на поклонникаПътешественикът''.“
== Списък на произведения ==
|
