Павел Киров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 13:
 
==Биография==
Киров е роден в костурското село [[Желево]]. Внук е на хайдутина [[Наум Киров]]. Зедно с [[Георгиос Дукас]] (капитан Давелис) отвличат през 1881 година турския каймакамин на [[Лерин]]. В периода 1881-1897 година Павел Киров се намира в [[Атина]], където се среща с политици като [[Стефан Драгумис]]. Другар и четник на хайдутина и войвода на [[ВМОРО]] Коте Христов, акато след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] андартскии капитандвамата [[Котестават Христов]]андартски капитани. Пред британски журналист Павел Киров споделя: {{Цитат|Аз бях българогласен грък. Бях привлечен в българската партия. Беше ми дадена задача да дойда в Гърция и да пренасям оръжие... <nowiki>[Гоце]</nowiki> Делчев дойде в [[Кономлади]] и каза: Гръцките свещеници и учители са препятсвия. Дойде време да играем игра за България. Ние всички сме българи. Трябва да работим за България... <nowiki>[Анастас]</nowiki> Янков, от друга страна, казваше на хората, „Македония на македонците“. Сарафов принадлежеше на българската партия. Сандански беше за македонците. Различията им бяха поради личностно съперничество<ref>Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр.323-324.</ref>.}}
 
Неколкократно преминава в Гърция да събира чета, след което се завръща в района на Желево. Загива на 19 ноември 1906 година заедно с андартския капитан [[Димитър Далипов ]] в село [[Ощима]] (днес Тригоно) в сражение с четите на [[Пандо Кляшев]] и [[Митре Влаха]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/19.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.221.]</ref> Синът му [[Лазар Киров]] също е гръцки андартски капитан.<ref>Ιωάννης Σ. Κολιόπουλος (επιστημονική επιμέλεια), Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Θεσσαλονίκη, 2008, σελ. 162</ref><ref>Αρχείο Διεύθυνσης Εφέδρων Πολεμιστών Αγωνιστών Θυμάτων Αναπήρων (ΔΕΠΑΘΑ), Αρχείο Μακεδονικού Αγώνα, φ. Χ-8</ref>