Уикипедия

Негушево: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Sherpa (беседа | приноси)
Ботове
98 290 редакции
м площ = 15,546
Ред 19:
 
== История ==
 
Село Не­гу­ше­во е раз­по­ло­же­но в най-из­точ­на­та част на Со­фийс­ка­та кот­ло­ви­на, където въпреки оскъдните сведения се знае, че по­се­ли­ща се създават още епо­ха­та на ан­тич­ност­та и сред­но­ве­ко­ви­е­то. В зем­ли­ще­то на с. Не­гу­ше­во са запазени ос­тан­ки от тра­кийс­ко све­ти­ли­ще и от сред­но­ве­ков­на кре­пост, но точ­ни све­де­ния за съз­да­ва­не­то на Не­гу­ше­во ня­ма. Пред­по­ла­га се, че е въз­ник­на­ло око­ло 1182 го­ди­на в зе­ми­те на мес­т­ност­та “Се­ли­ще­то”. Същестувало е, когато от тук преминава пре 144311443-1444 г. кръстоносния поход на пол­с­ко-ун­гар­с­кия крал Вла­дис­лав III Яге­ло и Янош Ху­ни­а­ди, от­п­ра­ви­ли се на кръс­то­но­сен по­ход сре­щу ос­ман­ци­те. Вписано е, като средно голямо село с 52 домакинства /над 200 души/ в ти­мар­с­ки ре­гис­т­ри от 1444-1445 г и е плащало данъци в размер на 4 167 ак­че­та, наа Или­ас, син на Ту­ти Ха­зър, кой­то го по­лу­ча­ва с бе­рат от султан Му­рад.
Дос­тиг­на­ло е до 400 къ­щи и е про­съ­щес­т­ву­ва­ло до око­ло 1715 го­ди­на, ко­га­то е уни­що­же­но от Си­нап па­ша, жес­ток ти­ра­нин. Из­бя­га­ли­те жи­те­ли се пръс­на­ли из ця­ла­та стра­на, мал­ка част се за­сел­ват на мяс­то­то на днеш­но Горно Не­гу­ше­во. От се­ло­то има три­ма опъл­чен­ци, а в Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на са за­ги­на­ли еди­на­де­сет рус­ки вой­ни­ци и офи­це­ри. Приз­на­тел­но­то на­се­ле­ние им е из­диг­на­ло па­мет­ни­ци.В Не­гу­ше­во са ид­ва­ли Ва­сил Лев­с­ки и Ди­ми­тър Об­щи, от­ся­да­ли са в къ­ща­та на Ге­шо Пе­кун­чов и Не­дел­ко Ка­рас­то­я­нов, но няма све­де­ния за съз­да­ден ко­ми­тет.
Негушево, съхранило атмосферата и чара на тези отминали времена е нерезделна част от историята на целия район в тази част на Софийското поле и Предбалкана.
 
 
Негушево е бойно поле на Западния отряд на руската армия, под командването на ген. Гурко срещу Османийската армия.
Преминаването на Западните проходи на Стара планина от главната колона започва на 13/25 декември. Среща големи трудности на м. Драгунски бивак, където наклона на стръмнината достига до 45 градуса. За изкачването на първото оръдие са необходими 15 часа. Армията нощува на се на открито при темперетура над минус 20 градуса.. На 14/26 декември частите са затрупани от снежна буря. На 15/27 декември Лейбгвардейски Преображенски полк води бой при с.Негушево иотхвърля противника към дн. Саранци. I- а Кавказка Казашка бригада излиза шосето за София.
Бъл­га­ри от со­фийс­ки­те се­ла взе­мат учас­тие и в Ос­во­бож­де­ни­е­то на Бъл­га­рия.
Ста­ной (Ста­ноя) Нед­ков, ро­ден през 1851 г. в Не­гу­ше­во, по­чи­нал в с. Осой­ца (Со­фийс­ко). На 8 май 1877 г. 26-го­диш­ни­ят Ста­ной пос­тъп­ва в III дру­жи­на, 2 ро­та на Опъл­че­ни­е­то. Учас­т­ва в епич­ни­те бо­е­ве при връх Шип­ка (авг. 1877), къ­де­то е ра­нен, как­то и в боя при с. Ти­ча на 6 ян. 1878 г. Увол­нен е от опъл­че­ни­е­то на 28 юни 1878 г. През 1879 г. се за­сел­ва в с. Осой­ца (Со­фийс­ко) и се за­ни­ма­ва със зе­ме­де­лие. Друг опъл­че­нец от с. Не­гу­ше­во е Не­дял­ко Сто­я­нов, ро­ден ок. 1860 г. На 14 юни 1877 г. 17-го­диш­ни­ят мла­деж пос­тъп­ва в IV дру­жи­на на Бъл­гар­с­ко­то опъл­че­ние. По-къс­но е за­чис­лен в Х дру­жи­на, 2 ро­та на опъл­че­ни­е­то, а на 7 авг. 1877 г. е прех­вър­лен в V дру­жи­на, 2 ро­та. Взе­ма учас­тие в бо­е­ве­те при от­б­ра­на­та на Шей­но­во, къ­де­то на 28 дек. 1877 г. е ра­нен. Увол­нен е на 11 авг. 1878 г. Ус­та­но­вя­ва се в с. Са­ран­ци (Со­фийс­ко) и се за­ни­ма­ва със зе­ме­де­лие. През 1885 г. учас­т­ва ка­то доб­ро­во­лец и в Сръб­с­ко-бъл­гар­с­ка­та вой­на - пър­ва­та и един­с­т­ве­на по­бед­на вой­на, во­де­на от Кня­жес­т­во Бъл­га­рия.
Скромната медицинска помощ на българите в сравнение с другите форми на подкрепа оставя в сърцата на русите, на хилядите ранени, заболели и премръзнали войници най-дълбоки следи. Съгласно източници, за периода 1877-1878 г. едвали може да се посочи българско селище в което признателният български народ да не е оказвал всяческа помощ според възможностите си за облекчаване на болките и страданията на руските войници. Затрогваща помощ под ръководството и грижите на българина д-р Г.Цариградски и други родолюбци оказват и жителите на Етрополе, в селата Негушево, Потоп, Чурек, Саранци, Врачеш.
 
<!-- == Религии == -->
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Негушево“.