Шуменска крепост: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Nikolov2010 (беседа | приноси) |
Nikolov2010 (беседа | приноси) |
||
Ред 1:
[[Картинка:The fortress of Shumen.jpg|мини|300п|Шуменската крепост през 1981 г. (въздушна снимка)]]
[[Картинка:The_fortress_of_Shumen 2.jpg|мини|300п|Изглед от Шуменската крепост]]
[[Картинка:Battle of Shumen Reenactment 2007.jpg|мини|300п|Сцена от превземането на Шумен от кръстоносците на [[Янош Хунияди]] през 1444 г. (Възстановка "Доблест и слава", 2007 г.)]]
'''Шуменската крепост''' (известна в Шумен и като '''Старият град''') се намира на [[Шуменско плато|Шуменското плато]], в град [[Шумен]]. Мястото е било заселено преди повече от 3000 години — археологически изследвания сочат, че местността е била обитавана още през [[12 век пр.н.е.|XII век пр.н.е.]]. Първите жители тук са [[траки]]те вероятно от племето гети. Около [[1200 г. пр.н.е.]] те създават първото укрепено поселение, крепостния зид ограждал равната достъпна от юг и запад поляна,на изток и север остава скалния венец достигащ до 10м. височина. По този начин Шуменската крепост се явява връстник на [[Приам]]ова [[Троя]] (по-точно на VIIb пласт на [[Троя]]). Около [[5 век пр.н.е.|V век пр.н.е.]] е построена и втора успоредно на нея стена която попада под средновековния зид на външния град сега.▼
▲Мястото е било заселено преди повече от 3000 години — археологически изследвания сочат, че местността е била обитавана още през [[12 век пр.н.е.|XII век пр.н.е.]]. Първите жители тук са [[траки]]те вероятно от племето гети. Около [[1200 г. пр.н.е.]] те създават първото укрепено поселение, крепостния зид ограждал равната достъпна от юг и запад поляна,на изток и север остава скалния венец достигащ до 10м. височина. По този начин Шуменската крепост се явява връстник на [[Приам]]ова [[Троя]] (по-точно на VIIb пласт на [[Троя]]). Около [[5 век пр.н.е.|V век пр.н.е.]] е построена и втора успоредно на нея стена която попада под средновековния зид на външния град сега.
През [[15]] г. от н.е. [[римляни]]те завладяват днешните земи на [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]] и Шуменската крепост става [[римляни|римско]] владение. Възможно е името на крепостта по това време да е било [[Даусдава]], но това предположение засега остава недоказано. [[римляни|Римляните]] построяват нова стена, вече със спойка от [[хоросан]] и с кули — правоъгълна и U-образна. През римския период крепостта се преобразува в добре уредено малко градче,в което липсва само театър. Около [[250]] г. [[готи]]те разрушават крепостта, но скоро тя е възстановена.
[[
През [[395]] г. [[Римска империя|Римската империя]] е разделена на [[Западна Римска империя|Западна]] и [[Византия|Източна]] (Византия), като всички български земи остават към [[Византия]]. [[Византия|Византийците]] изграждат нова стена, вече с петоъгълни кули за да не бъдат уязвими при обстрел с каменометни машини. През ранновизантийския период Шуменската крепост вече е с статут на град развит производителен и търговски център, многобройните монетни находки свидетелстват за търговския обмен на обитателите на града с отдалечените краища на империята. Нашествия на българи и [[хуни]] през втората половина на V-VII допринесли за западането на античния град. След идването на [[хан Аспарух|Аспаруховите]] [[прабългари|българи]] през [[680]]-[[681]] г. те построили землено укрепление на 300м. западно от потъналия в руини град. Възстановяването на укрепленията и превръщането им в военна крепост (вероятно е започнало през [[8 век|VIII век]]). [[българи|Българите]] не променят устройството на стените, с изключение на кулите, които те правят триъгълни. През IX в. е построена цитаделата крепостта отново се превръща във важно средище където резидират управителите на града. Вероятно през този период се появява и името [[Шумен]]. Поради близостта си до българските столици [[Плиска]] и [[Велики Преслав]], крепостта е играла важна военна роля по времето на [[Първа българска държава|Първата българска държава]], но значително им е отстъпвала по икономическо значение.
▲[[Картинка:Shumen fortress 1.JPG|мини|Една от кулите по югоизточната стена на Шуменската крепост]]
През [[1001]] г. Шуменската крепост е завладяна от [[Византия|византийците]], а през 30-те или 40-те години на [[11 век|XI век]] е била разрушена при [[печенеги|печенежките]] нашествия, но по-късно отново е възстановена.
Line 22 ⟶ 15:
Краят на хилядолетната история на крепостта настъпил през [[1444]] година. По време на втория [[кръстоносни походи|кръстоносен поход]] тя била превзета от войските на крал [[Владислав Варненчик|Владислав III Ягело]] след тридневна обсада и ожесточена съпротива от страна на неголемия османски гарнизон. Това довело до нейното опожаряване и разрушаване, след което била изоставена завинаги.
[[File:Shumen - Madara.JPG|left|мини|300п| Изглед от Шуменската крепост на изток към [[Мадара (археологически резерват)|Мадара]] и [[Плиска]]]]
'''Шуменската крепост''' е сред [[Стоте национални туристически обекта]]. Работи целогодишно, има печат. Към нея функционира и музей. Крепостта е сред най-добре проучените археологически паметници в нашата страна. Разкопките са били провеждани в периода [[1957]]-[[1987]] г. (най-активни през [[1974]]-[[1981]] г.). При тях са разкрити три стени - [[Римска империя|римска]], [[Византия|ранновизантийска]] (използвана по-късно и от българи и османци) и от [[Втора българска държава|Втората българска държава]], с характерните за всеки период кули. Открити са и останки от [[Византия|ранновизантийска]] баня с отточен канал, два водоема, 12 църкви (включително и т. нар. "Култов център", където има основи на четири църкви на едно място), цитадела. Сред находките заслужават да се споменат: Шуменският надпис на цар [[Иван Шишман]], където се говори за посещението на този владетел в [[Шумен]] (името на града е изписано точно по този начин); плочката с изображение на танцуващ мъж (може би [[прабългари|прабългарски]] [[шаман]] - въпросът остава неизяснен); надписът на "Остро... богоин" (според [[Вера Антонова]], това е първият [[кирилица|кирилски]] надпис в [[България]]) ;сграфито-керамика; букел-керамика от [[Троя|троянски]] тип (доказателство за това, че крепостта е връстник на [[Приам]]ова [[Троя]]); коланни апликации; златни литургични съдове; голям брой монети от почти всички периоди. Общата площ на крепостта е около 32 [[декар|da]], но значителна част от населението е живеела извън стените, в подградието.
| |||