Етология: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.6.4) (Робот Добавяне: be-x-old:Эталёгія
мРедакция без резюме
Ред 6:
----
 
Изучаването на вродените елементи на поведението започва в края на XVIII [[век]] с изследванията върху инстинктите при различни видове животни. Но за основоположници на съвременната [[етология]] се смятат носителите на [[Нобелова награда|Нобеловата награда]] за [[1973]] год. австриецът [[Конрад Лоренц]] — директор на [[Института по физиология на поведението на животните „Макс Планк“]] в [[Бавария]], холандецът [[Николас Тинберген]] — ръководител на етологичните изследвания в [[Оксфордския университет]], и австриецът [[Карл фон Фриш]] — известен изследовател на поведението на пчелите от [[Зоологическия институт при университета в Мюнхен]]. Тримата [[учен]]и не се ограничиха да изследват определени поведенчески прояви на животните, а чрез [[анализ]] и [[синтез]] обединиха съществуващите възгледи и натрупания експериментален материал и изградиха стройна научна теория за поведението на животните.
Етологията се интересува предимно от мотивите, които карат животните към достигане на определена цел — в повечето случаи това е задоволяване на важна биологична необходимост, свързана със запазване на животинския [[вид]].
 
Ред 16:
----
 
Интересно е поведението на птиците, които притежават безпогрешна вродена ориентация в пространството, усещане за посока, необходима им при [[миграция|миграциите]], както и точното време кога да ги извършат. С това се обяснява подготовката за далечните междуконтинентални прелети точно в определен период от годината и завръщането на птиците ([[щъркелщъркели (пояснение)|щъркели]]и, [[лястовица|лястовици]] и много други) през пролетта по едно и също време на същото място. Годишният календар, „компасът“ и биологичния часовник са наследствени и при много бозайници.
 
В природата при животните може да се наблюдава индивидуално и групово поведение. Индивидуалното поведение е характерно за животни, които водят самостоятелен начин на [[живот]] или живеят на двойки. Обикновено самостоятелно живеещите животни се чифтосват само през размножителния период (с цел продължаване на рода). Всяка обособена брачна двойка бозайници или птици завладява определена [[територия]], която грижливо охранява. Така например мъжкият [[славей]], на чиято песен се възхищаваме, всъщност пее с особено настървение през брачния период, като чрез песента си съобщава, че неговата територия е ангажирана и всеки неканен гост от същия вид ще бъде прогонен безмилостно. Бозайниците пък бележат територията си чрез миризливи [[секрет]]и ([[вълк|вълците]] и [[куче]]тата — чрез [[урина]]та си, някои видове [[антилопа|антилопи]] — чрез [[секрет]]и от [[слъзна жлеза|слъзните си жлези]], [[пор]]овете — чрез секрети от мускусните си миризливи жлези, [[мечка|мечките]] — чрез кожни секрети и пр.).
Ред 22:
----
 
Интересно поведение показват и животните, водещи групов начин на живот — [[стадо|стада]] от бозайници (например [[анитлопаантилопа|антилопи]], [[зебра|зебри]], [[бивол]]и, [[бизон]]и, [[вълк|вълци]], [[маймуна|маймуни]]), [[ято|ята]] от [[птица|птици]] (например [[папагал]]и, [[вранавранови|врани]], [[гарга|гарги]]), [[пасаж]]и от [[риба|риби]] и др. При тях по-лесно се отглеждат и възпитават подрастващите, които по пътя на подражаване на старите и опитни животни бързо опознават природната обстановка и се научават да ловуват и да намират храната си, да се пазят от опасности.
Много характерен белег при животните, водещи групов начин на живот, е съществуването на рангово разпределение — изграждането на строга йерархична стълбица, извоювана чрез многобройни борби за елиминиране. Подобни двубои между животните са много характерни и особено силно са изразени през размножителния период. Но тогава борбите се изразяват в сложни [[брачен ритуал|брачни ритуали]] за извоюване но желаната женска. Особено ожесточени битки водят [[зубър|зубрите]], [[бизон|бизоните]], [[елен|елените]] и други животни.