|
|}
==Обсъждания==
За председател на Смилевския конгрес е избран Даме Груев, а за секретари Георги Попхристов и [[Парашкев Цветков]]. Още в началото на заседанието повторно се обсъжда взетото решение за вдигане на въстание от Солунския конгрес. Главни противници за провеждането на въстание са Петър Ацев, Христо Узунов, Никола Карев и Георги Пешков, а най-големи подръжници за въстание са Анастас Лозанчев и Васил Чекаларов. Макар и началник на всички бойни сили в най-добре подготвения охридски район, Петър Ацев смята че оръжието е недостатъчно. Обсъжда се и какъв трябва да е характерът на въстанието - масов или партизански. Приема се от всички делегати, че мирното население не трябва да се включва във въстанието, и че не трябва да има посегателства над мирното турско население.
==Решения==
За председател на Смилевския конгресРешено е избран Даме Груев, а за секретари Георги Попхристов и [[Парашкев Цветков]]. Още в началото на заседанието повторно се обсъжда взетото решение за вдигане на въстание от Солунския конгрес. Най-голям противник за провеждането на въстание е Петър Ацев, който е подкрепен от Христо Узунов и Никола Карев. Макар и началник на всички бойни сили в най-добре подготвения охридски район, той смята че оръжието е недостатъчно. Най-големи подръжници за въстание са Анастас Лозанчев и Васил Чекаларов. Обсъжда се и какъв трябва да е характерът на въстанието - масов или партизански. Приема се от всички делегати, че мирното население не трябва да себъде включва във въстаниетопартизанско, и чеа не трябва да има посегателства над мирното турско населениемасово. ИзбранВ е главенглавния въстанически щаб с явно гласуване начелоса сизбрани Даме Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев, а за техни заместници с тайно гласуване съответно Георги Попхристов, Петър Ацев и [[Лазар Поптрайков]]. Христо Матов, Пере Тошев и [[Гьорче Петров]] също са зачислени към главния щаб в случай, че пристигнат в [[Македония]] за въстанието. Градските началства се поставят изцяло в услуга на горските началства, а районните началства разделят районите си на отделни центрове и за тях избират централни войводи. Това са [[Никола Дечев]] за [[Демир Хисар (област)|демирхисарско]], [[Кичево|кичевско]] и [[Битоля|битолско]], поручик Димитър Стойков в [[Охрид|Охридско]], подпоручик [[Тодор Христов (Велес)|Тодор Христов]] в [[Крушево (град)|крушевско]], подпоручик [[Александър Панайотов]] в [[Ресен|ресенско]] и [[Преспа (област)|преспанско]], подпоручикг Георги Папанчев в [[Лерин (ном)|леринско]] и фелдфебел [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]] в [[Костур (ном)|костурско]]. Борис Сарафов и Никола Дечев изготвят "Въстанически дисциплинарен устав" за правата, длъжностите и наказанията за четниците, десетниците и централните и районните войводи. Конгресът се наема със задачата да координира датата на всеобщото въстание с другите революционни окръзи, като тя не трябва да е по-рано от месец юли. На конгреса районите на битолския революционен район са преразделени на географски принцип като от 9 стават 12. След въстанието е въстановена старите граници.
За решенията на конгреса поп Тома Николов известява ЦК на ВМОРО в Солун и Задграничното представителство в [[София]] с взетите решения. По време на конгреса на [[4 май]] загива Гоце Делчев, което не се разбира за време на конгреса.
|
