Красново: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 17:
Наблизо е местността „Дъбравата“ - най-големият [[траки]]йски [[некропол]] в България, с над 270 могили на сравнително малка територия. Също така близо е и местността „Юрта“ - ливади, пасища и горички. Старият римски път към Хисаря, се е използвал като коларски път и се е наричал „Айрянска пътека“. Другият път, който тръгва към Копривщица директно, без завои от селото, се нарича „Шошата“ (шосето).
Най-старото име на селото е Кръстец, заради кръстопътя на който се е намирало. По-късно е преименувано на Кръстово, но в [[литература]]та, в „Българи от старо време“ и в турските данъчни регистри е записано като ''Крастово''. И досега, на подбив или по стара традиция, някои от околните села го наричат Кра̀стово. Причината е [[диалект]]а на околните селища. В диалекта на Копривщица, Стрелча и други съседни селища, звукът „'''ъ'''“ се изговаря като „'''а'''“: вместо м'''ъ'''ж - м'''а'''ж, вместо г'''ъ'''ска - г'''а'''ска и др. Анекдотично звучи, че когато открили банята в [[Стрелча]], на вратата нарисували [[гъска]], и питали какво е това. Ако каже г'''ъ'''ска, значи не е стрелчанин и си купува билетче, ако каже г'''а'''ска, може да се къпе безплатно.(Айде ватре, можеш да се капеш)Заради кръстопътното си разположение и минералния извор, селото е имало перспектива за развитие.Още през 1926 г. има одобрен кадастрален и регулационен план.В селото се заселват преселници от Македония и източна Тракия,всички семейства са оземлени с по 30 дка.В селото е имало училище, начално и основно, църква, земеделска взаимоспомагателна кооперация, две кръчми,частна и кооперативна,магазини два кооперативни, мандра, мелница, сушилни за плодове,занаятчииски работилници.
== История ==
| |||