Петко Радев (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 19:
В [[1872]]г. Одринският Вали паша изпраща срещу четата Арап Хасан, който скоро е пленен от Петковите четници. Живота му е пощаден срещу освобождаването на всички задържани по затворите с обвинение, че са Петкови помагачи и приятели. Пашата в Одрин само двадесет и четири часа след това освобождава всички тях от Одринския затвор, а на 30 юли 1872 година каймакамшът на [[Фере]] Мустафа Сусам в свое писмо до Петко войвода го признава за "самоуправен владетел" и му плаща "налог" 6000 златни турски лири. Това дефакто е капитулацията на одринскиия Валия. Дружината се структурира със свои бойна част - "четници", тилова част - "ятаци", разузнаване - "шпиони", счетоводство - "каса", снабдена е с добро оръжие и с палатки - "чадъри" подобно на турските части. Тя фактически става въстанническа военна част в [[Беломорие]]то.<br />
В [[1873]]г. четата се нарича „Първа българска родопска дружина“, с устав (от 23 април) и печат с надпис „Тракийска Р. Бълг. дружина“ (Тракийска революционна българска дружина), който е още от 1870 г.
В [[1874]] г. на 16, 17 и 18 януари, а след това на 22 февруари в планината Чандърда, [[Енос]]ко, Капитан Петко само с 15 свои хора отблъсква 120 турци. През първата половина на 1874 година към заптийските потери на кърагаларите се присъединяват и войскови части. През май и два пъти през юни Петковата дружина, като извършва марш по 30 км за денонощие в един месец води бой, първо с цял табор войска в [[Димотика|Димотишко]], след това с една башибозушка орда в [[Кърджали]]йско, накрая, пак с редовна войска, на 30 юни в [[Гюмюрджина|Гюмюрджинско]].
След Освобождението на България дейността
| |||