Петко Радев (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 19:
В [[1872]]г. Одринският Вали паша изпраща срещу четата Арап Хасан, който скоро е пленен от Петковите четници. Живота му е пощаден срещу освобождаването на всички задържани по затворите с обвинение, че са Петкови помагачи и приятели. Пашата в Одрин само двадесет и четири часа след това освобождава всички тях от Одринския затвор, а на 30 юли 1872 година каймакамшът на [[Фере]] Мустафа Сусам в свое писмо до Петко войвода го признава за "самоуправен владетел" и му плаща "налог" 6000 златни турски лири. Това дефакто е капитулацията на одринскиия Валия. Дружината се структурира със свои бойна част - "четници", тилова част - "ятаци", разузнаване - "шпиони", счетоводство - "каса", снабдена е с добро оръжие и с палатки - "чадъри" подобно на турските части. Тя фактически става въстанническа военна част в [[Беломорие]]то.<br />
В [[1873]]г. четата се нарича „Първа българска родопска дружина“, с устав (от 23 април) и печат с надпис „Тракийска Р. Бълг. дружина“ (Тракийска революционна българска дружина), който е още от 1870 г.<br />
В [[1874]] г. на 16, 17 и 18 януари, а след това на 22 февруари в планината Чандърда, [[Енос]]ко, Капитан Петко само с 15 свои хора отблъсква 120 турци. През първата половина на 1874 година към заптийските потери на кърагаларите се присъединяват и войскови части. През май и два пъти през юни Петковата дружина, като извършва марш по 30 км за денонощие в един месец води бой, първо с цял табор войска в [[Димотика|Димотишко]], след това с една башибозушка орда в [[Кърджали]]йско, накрая, пак с редовна войска, на 30 юни в [[Гюмюрджина|Гюмюрджинско]]. Следва нападение върху [[Дедеагач]]ката железопътна станция заради издевателствата на немеца Хумберт върху работниците. Хумберт е глобен 450 златни лири и покорно спира безобразията си. Това вдига на крак [[Цариград]] и лично Одринския валия предвожда 2000 щика войска плюс целия башибозук и всички каймаками от вилаета срещу четата, но напълно се проваля, като единствената му геройство е че обявява 5000 лири награда за главата на войводата, изтормозва християнските села и изгаря гората Шейнаркурусу до родното село на Пeтко войвода [[Доганхисар]]. Четата се оттегля към [[Марония]] и есента едва не става жертва на заговор да бъдат отровени от местният грък лихвар Калън (Дебелия) Тома, протеже на цариградския Али паша.
В [[1875]] г. първата схватка с потерите e на 20 март, в планината Св. Георги, Гюмюрджинско. Следват битките с турската полицейска и военна сила: на 9 май в планината Чаталтепе, Еноско, на 30 юни — при Бургасдере, Димотишко, на 20 август — в Имаретската кория, Гюмюрджинско, и десет дена по-късно — при Карабунар, Димотишко, коъдето капитанът с 30 четници води бой с 500 души черкези, убиват юзбашият им и още 30 черкези. Бунтовниците дават 3 убити и 5 ранени, Петко войвода е ранен в ръката.
След Освобождението на България дейността на Малък Петко е много слабо проучена. Известно е, че през 90-те години на ХІХв. стамболовата полиция го издирва като ''„разбойник“'', заедно с други заподозрени политически противници на режима. Не се знае къде и как е завършил живота му.
| |||