Петко Радев (революционер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mpb eu (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Mpb eu (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 14:
След поредица успешни атаки четата им става легендарна. <br />
На 6 януари [[1863]] година една потеря от 130 души заптии и башибозуци ги открива и загражда 9-тимата хайдути край селото Исьорен в Еноската кааза. Двама се убити, а войводата, Петко Радев (Малък Петко), Комньо Стоянов от Дугалхисар и Стоян Атанасов от Исьорен са ранени заловени от турците и хвърлени в затвора в [[Галиполи (град в Турция)|Гелибол]]. Организират бягство, но са заловени и преместени в [[Солун]] в затвора "Камлъкуле" (Кървава кула) известна днес като [[Бяла кула|Бялата кула]]. После турците рават да ги прехвърлят в [[Драма]], но по пътя хайдутите напиват заптиите и успяват да се освабодят. <br />
В [[1864]] г. новата чета завързва едно след друго кървави сражения: на 10 юни при старата [[Момчил]]ова крепост Буруград и езерото [[Буругьол]], [[Ксанти]]йско, девет дена по-късно - в планината Саръкая, [[Марония|Маронийско]], четата не само дава отпор на и отблъсква потерите, но ги и преследва. Одринският Вали паша, силно обезпокоен, праща срещу четата Осман ага, кърагасъ в [[Одрин]], получил своя бинбашийски чин за победата си над на [[Ангел войвода]]. Въпреки че превъзхожда в жива сила 20 пъти хайдутите Осман е бит и опозорен от Петко войвода и пашата го хвърла в затвора. Следват успешни стражения с турците в планините Карлък и Шапкъна, в околностите на [[Гюмюрджина]] - на 30 август и на 28 септември. За няколко години капитан Петко войвода разпуска четата и участва във въстанието в [[Крит]], съратник е на [[Гарибалди]], учи военно дeло в [[Атина]], пребивава в [[Марсилия]] и [[Александрия]], предприема революционна агитеционна обиколка в [[Македония]].<br />
На 12 май [[1869]] г Капитан Петко войвода събира четата си и от Атина тръгва по море към българския беломорски бряг. Пътьом преоблечени като низами "правят инспекция" на турският гарнизон в крепоста Сир остров Митилин ([[Лесбос]]) и благополучно 3 юни 1869 година пристигат в [[Енос]] при устието на река [[Марица]]. През лятото на 1869 г. четата пет пъти влиза в бой с турската жандармерия в околностите на [[Дедеагач]]ката, [[Енос]]ката и [[Кешан]]ската кааза (околии) и отново успява да отблъсне турските сили. <br />
След опит за покушение над войводата поръчан от силният местен феодал чифликчията Хакъ бей на черкезите от село Коюшепе, на следната [[1871]] г. във февруари 100 души хайдути нападат и запалват селото, избити са всички черкези, а жените и децата са прогонени. Около месец след това Петковата дружина води бой с турците при същото село, на 18 юни — в околностите на съседното черкезко село Акходжа, и на 12 август в гората Курудаг срещу многоброен башибозук и низами. Тук 22 дни ожесточено се бранят и успват да се измъкнат като дават един убит и войводата е леко ранен в крака, срещу убитете от тях 30 жандарми и един юзбашия. След поредния неуспех еноският каймакамин Тахир бей започва репресии над християнското население. През есента на 1871 г. те стават особено ожесточени докато лично войводата на се промъква преоблеен като ходжа при Тахир бей и го "вразумява". Репресиите са прекратени.<br />