Отваря главното меню

Промени

м
кат.
}}
 
'''Антон Стефанов Митов''' е български [[живописец]], [[изкуствовед]], [[критик]], историк на изкуството, обществен деец, дописен член на [[БАН]] (1918). Роден е на [[1 април]] [[1862 ]] г. в Ески Заара (днес [[Стара Загора]]). Починал на [[20 август]] [[1930 ]] г. в [[София]]. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във [[Флоренция]] при проф. [[Джузепе Чаранфи]]. Гимназиален учител в Стара Загора, [[Пловдив]], [[Варна]] и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927). Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите "Писма„Писма върху България"България“, които от 1890 започват да излизат във в." [[Балканска зора]]" и още десетина години във в. "[[Вечерна поща]]", в. "Свят", в. "Мир", сп. "Изкуство" под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).
 
[[Категория:Български художници]]
[[Категория:Български изкуствоведи]]
[[Категория:Член-кореспонденти на БАН]]