Петко Радев (революционер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mpb eu (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Mpb eu (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 11:
| починал-място =
}}
'''Петко Радев''' (Радулов) наричан '''''"Малък Петко"''''' е близък побратим и съратник на '''[[капитан Петко Войвода]]'''. Той роден около [[1842]] г. в село [[Калайджидере]], [[Гюмюрджина | Гюмюрджинско]]. Баща му се е казвал Радю, а майка му е Кера. Той е най-голямото от общо единадесет деца. Баща му е буден природно надарен мъж, а майка му е известна като голяма песнопойка и разказвачка, знаела и много хайдушки песни. Петко бил по-дребен на ръст, но с буен нрав. Повод за неговото излизане в гората става изгубено чорбаджийско муле. Петко е набеден пред турците от собственика на мулето Хаджи Шенко, че го е откраднал . Подложен на разпити и тормоз набеденият млад човек вижда, че за него ''„няма живот“'' в селото и приема предложението на Големия Петко - бъдещия капитан Петко войвода да станат хайдути, за да мъстят и на 7 май (Гергьовден) [[1862]] година излиза при него в гората.<br />
След поредица успешни атаки четата им става легендарна. <br />
На 6 януари [[1863]] година една потеря от 130 души заптии и башибозуци ги открива и загражда 9-тимата хайдути край селото Исьорен в Еноската кааза. Двама се убити, а войводата, Петко Радев (Малък Петко), Комньо Стоянов от Дугалхисар и Стоян Атанасов от Исьорен са ранени заловени от турците и хвърлени в затвора в [[Галиполи (град в Турция)|Гелибол]]. Организират бягство, но са заловени и преместени в [[Солун]] в затвора "Камлъкуле" (Кървава кула) известна днес като [[Бяла кула|Бялата кула]]. После турците решават да ги прехвърлят в [[Драма]], но по пътя хайдутите напиват заптиите и успяват да се освободят. За съжаление по-късно попадат на засада и всички без войводата са пленени.<br />
След залавянето Петко Радев е заточен в Кипър, където остава до своето освобождение веднага след освобождението на България. В 1878г. Малък Петко се връща в [[Беломорие]]то и в [[Гюмюрджина]] се главява за „исьреердарин“ - предводител на групи за преследване на разбойници. След като не се сражава и пропуска четата на [[Никола Кирков]], той е уволнен от служба. Петко Радев като хайдутин в Ксантийско и Гюмюрджинско извършва обири на чорбаджии по стария хайдушки закон, без да стига до безогледно разбойничество. Напада в [[Скеча]] (Ксанти) чорбаджията Куюмджиолу, след което бяга в [[Мала Азия]], там си сменя името, оженва се и отваря кръчма в [[Измир]]ско. След някое време го разпознават. Той е принуден да изостави жена и деца и бяга в [[Атина]]. Но през [[1885]] г. се завръща в [[Бургас]], а след кратък престой заминава в обратно за Гюмюрджина. Там събира чета и започва хайдутлук в Марония, Кушманлъ и Калайджи дере, докато подгонен от властта, в [[1887]] г. се спасява във Варна. През 1888 г. Петко Радев се появява в Родопите за да се бори за освобождението на останалите под турска власт родопчани.
 
След поредица успешни атаки четата им става легендарна. На 6 януари [[1863]] година една потеря от 130 души заптии и башибозуци ги открива и загражда 9-тимата хайдути край селото Исьорен в Еноската кааза. Двама се убити, а войводата, Петко Радев (Малък Петко), Комньо Стоянов от Дугалхисар и Стоян Атанасов от Исьорен са ранени заловени от турците и хвърлени в затвора в [[Галиполи (град в Турция)|Гелибол]]. Организират бягство, но са заловени и преместени в [[Солун]] в затвора "Камлъкуле" (Кървава кула) известна днес като [[Бяла кула|Бялата кула]]. После турците решават да ги прехвърлят в [[Драма]], но по пътя хайдутите напиват заптиите и успяват да се освободят. За съжаление по-късно попадат на засада и всички без войводата са пленени.<br />
Политическите врагове на капитан [[Петко войвода]] (Боюк Петко) използват срещу него сходството в имената и района на действие с Петко Радев (Кючук Петко), силно преувеличават авантюристичните прояви на Малкия Петко и оплакванията на турската власт от него и. набеждават за тях войводата за да му попречат да получи полагащата му се по закон поборническа пенсия в което напълно успяват.</ref>Филип Симидов, кн. 1, год. III на сп. „Поборник“ в 1908 г.</ref>
 
След залавянето Петко Радев е заточен в Кипър, където остава до своето освобождение веднага след освобождението на България. В 1878г[[1878]]г. Малък Петко се връща в [[Беломорие]]то и в [[Гюмюрджина]] се главява за ''„исьреердарин“'' - предводител на групи за преследване на разбойници. След като не се сражава истински и пропуска четата на [[Никола Кирков]], той е уволнен от служба. Петко Радев катостава отново хайдутин и шета в Ксантийско и Гюмюрджинско, извършва обири наобира чорбаджии поспоред стария хайдушки закон, без да стига до безогледно разбойничество. Напада в [[Скеча]] (Ксанти) чорбаджията Куюмджиолу, след което бягаотива в [[Мала Азия]], там си сменя името, оженва се и отваря кръчма в [[Измир]]ско. След някое време го разпознават. Той е принуден да изостави жена и деца и бяга в [[Атина]]. Но презПрез [[1885]] г. се завръща в [[Бургас]], а след кратък престой заминава в обратно за Гюмюрджина. Там събира чета и започва хайдутлук в Марония, Кушманлъ и Калайджи дере, докато подгонен от властта, в [[1887]] г. се спасяваотзовава във Варна. През 1888 г. Петко Радев се появява в Родопите за да се бори за освобождението на останалите под турска власт родопчани.
 
Политическите врагове на капитан [[Петко войвода]] (Боюк Петко) използват срещу него сходството в имената и района на действие с Петко Радев (Кючук Петко), силно преувеличават авантюристичните прояви на Малкия Петко и оплакванията на турската власт от него и. набеждават за тях войводата за да му попречат да получи полагащата му се по закон поборническа пенсия в което напълно успяват.</ref>Филип Симидов, кн. 1, год. III на сп. „Поборник“ в 1908 г.</ref>
 
Според изследователя на Родопите Стою Шишков Петко Радев има бойни качества подобни на Големия Петко, като него е родолюбец и с рицарски дух — „покровител на потиснатите и благодетел на бедните“, има „почти същите природни способности, както войводата (Голям Петко)“, и т. н.<ref>[http://bg.chitanka.info/lib/text/2247/0|Николай Хайтов, Стою Шишков, Филип Симидов и Кирко Каракиров - основни източници за движението на Петко Войвода]</ref>