Петко Радев (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
Повод за неговото излизане в гората става изгубено чорбаджийско муле. Петко е набеден пред турците от собственика на мулето Хаджи Шенко, че го е откраднал . Подложен на разпити и тормоз набеденият млад човек вижда, че за него ''„няма живот“'' в селото и приема предложението на Големия Петко - бъдещия капитан Петко войвода да станат хайдути, за да мъстят и на 7 май (Гергьовден) [[1862]] година излиза при него в гората.<br />
След поредица успешни атаки четата им става легендарна. На 6 януари [[1863]] година една потеря от 130 души заптии и башибозуци ги открива и загражда 9-тимата хайдути край селото Исьорен в Еноската кааза. Двама се убити, а войводата (Голям Петко), Петко Радев (Малък Петко), Комньо Стоянов от Дугалхисар и Стоян Атанасов от Исьорен са ранени, заловени от турците и хвърлени в затвора в [[Галиполи (град в Турция)|Гелибол]]. Организират бягство, но са заловени и преместени в [[Солун]] в затвора "Камлъкуле" (Кървава кула) известна днес като [[Бяла кула|Бялата кула]]. После турците решават да ги прехвърлят в [[Драма]], но по пътя хайдутите напиват заптиите и успяват да се освободят. За съжаление по-късно попадат на засада и всички без войводата са пленени.<br />
След залавянето Петко Радев е заточен в Кипър, където остава до своето освобождение веднага след освобождението на България. В [[1878]]г. Малък Петко се връща в [[Беломорие]]то и в [[Гюмюрджина]] се главява за ''„исьреердарин“'' - предводител на групи за преследване на разбойници. След като не се сражава истински и пропуска четата на [[Никола Кирков]], той е уволнен от служба. Петко Радев става отново хайдутин и шета в Ксантийско и Гюмюрджинско, обира чорбаджии според стария хайдушки закон, без да стига до безогледно разбойничество. Напада в [[Скеча]] (Ксанти) чорбаджията Куюмджиолу, след което отива в [[Мала Азия]], там си сменя името, оженва се и отваря кръчма в [[Измир]]ско. След някое време го разпознават. Той е принуден да изостави жена и деца и бяга в [[Атина]]. През [[1885]] г. се завръща в [[Бургас]], а след кратък престой заминава в обратно за Гюмюрджина. Там събира чета и започва хайдутлук в Марония, Кушманлъ и Калайджи дере, докато подгонен от властта, в [[1887]] г. се отзовава във Варна. През 1888 г. Петко Радев се появява в Родопите за да се бори за освобождението на останалите под турска власт родопчани.
| |||