Международен стандартен номер на книга: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 3:
'''Международният стандартен номер на книга''' (на [[английски]] ''International Standard Book Number'', съкратено '''ISBN''' ) е уникален<ref>Някои издатели погрешно използват един ISBN за повече от една книга. Обратното е позволено: книгите могат да бъдат издавани с различни ISBN, например при второ, трето и т.н. издание.</ref> [[идентификатор]] на [[книга|книги]] с цел [[търговия|търговско]] използване. Той обикновено е отпечатан на задната корица на книгата [[баркод]], който можете да се прочете с помощта на [[касов апарат]] с [[баркод четец]].
 
Системата на ISBN е създадена във [[Великобритания]] през [[1966]] г. от [[W H Smith]] и оригинално се е наричала ''Стандартна номерация на книги'' (на англ. ''Standard Book Numbering'', съкр. ''SBN''), като това име е използвано до 1974 г. Приет е за '''международен стандарт ISO 2108''' през [[1970]] г. Подобен идентификатор е [[Международният стандартен номер на периодикаISSN|МеждународенМеждународният стандартен номер на периодика]] (на англ. ''International Standard Serial Number'' съкр. ''ISSN''), който се използва за периодични издания, например списания.
 
От [[1 януари]] [[2007]] г. ISBN съдържа 13 цифри, както е указано в [http://www.lac-bac.gc.ca/iso/tc46sc9/isbn.htm този обобщен документ (на английски)] от [[ISO]]. За стандарта отговаря [[TC 46/SC 9]].