Европейска общност: Разлика между версии

м
→‎История: интервал, кавички
м (Робот Manually assisted solving of mixed interwiki; Изтриване: en)
м (→‎История: интервал, кавички)
== История ==
 
'''Европейската общност''', наричана до влизането в сила на 1 ноември 1993 г. на Договора от Маастрихт "'''Европейска икономическа общност'''" (ЕИО), е създадена с подписването на 25 март 1957 г. на т.нар. [[Римски договор|Римския договор]] от [[Белгия]], [[Федерална Република Германия]], [[Франция]], [[Италия]], [[Люксембург]] и [[Холандия]]. Тя е най-важната и широка по сфера на компетенции от трите [[Европейски общности]].
 
Римският договор предвижда премахването на търговските бариери между участващите страни. Заедно с това се предвиждат единни външни мита, както и обща търговска политика.
Повечето от договорните условия са посветени именно на целта за създаване на митнически съюз и постепенното изграждане на един [[общ пазар]]. Клаузите за сближаване на стопанската политика и валутна политика на държавите-членки, както и другите сфери, като например аграрната, транспортна или определени аспекти на социалната политика, остават твърде общи.
 
Договорите за създаване на Европейската Икономическа Общност ([[ЕИО]]) и Европейската общност за атомна енергия ([[Евратом]]) поставят началото на процеса на многостранна /(многонационална/) интеграция, който променя напълно политическия, икономическия и социалния живот на целия континент.
 
Европейската икономическа общност създава напълно нови по вид и съдържание институции, които са различни от тези на националните държави и непознати в международната политика. Европейските институции работят помежду си по уникален и неповторим начин. Наред с това те са подложени на постоянни промени в институционално, процесуално и съдържателно измерение.
 
Всички международни и европейски организации, съществуващи дотогава, са базирани на чисто междудържавни форми на сътрудничество. От друга страна, по време на Конгреса в Хага през 1948 г., европейските "федералисти"„федералисти“ поставят много по-големи изисквания по отношение на Европейския съвет. Защитниците на идеята за европейска федерална държава търсят една много по-широка форма на обединение.
 
Сблъсквайки се с нежеланието на политиците, защитаващи идеята за националната държава, поддръжниците на европейската идея се опитват да постигнат определена степен на интеграция поне в отделни области. Така те разчитат след успеха на конкретните форми на многостранна интеграция да се стигне до едно постепенно разширяване на сферите на сътрудничество.
Успехът на [[Европейска общност за въглища и стомана|Европейската общност за въглища и стомана]] (ЕОВС), създадена с Парижкия договор от 18 април 1951 г., влязъл в сила през юли 1952 г., поставя основата за развитие на многостранната интеграция. Съставената през 1955 г. комисия от правителствени представители под председателството на белгийският външен министър Пол-Анри Спаак е упълномощена да изготви доклад за по-нататъшни стъпки в посока на интеграция в икономическата сфера. Великобритания, поканена на разговорите, се оттегля, защото не вижда шансове за реализиране на своите виждания за свободна търговска зона.
 
"Комисията„Комисията Спаак"Спаак“ постига съгласие и договорите за създаването на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ) се подписват на 25 март 1957 г. в Рим от шестте страни-членки на ЕОВС и влизат в сила на 1 януари 1958 г.
 
Европейските общности стават основата на [[Европейския съюз]], учреден по силата на [[Маастрихтския договор]], считано от 1 ноември 1993 г.