Средновековният архитектурен и градоустройствен комплекс е интегриран в природната рамка на [[Динарски планини|Динарите]]. За първи път е засвидетелстван в източник през 1349 г. по време на управлението на бан [[Стефан II Котроманич]], като става владетелска резиденция до края на Босненското кралство - 1463 г., след което седалището на владетеля е преместено на запад в [[Яйце]], а Босна е завладяна от османците.
Бобовац е свидетелство за начина на живот на босненсктабосненската феодална аристокрация, като част културата на [[средновековни сръбски земи|средновековните сръбски земи]] от онова време. Архитектурно-градоустройствения комплекс се състои от кралски двор с готически портал декориран с герба на крал [[Твъртко II]] и фенери; Горен Дворец и предния двор; Главна кула; Долен Дворец с няколко занаятчийски работилници и една двуетажна сграда, принадлежала на [[Францисканци]]те (наричана Францискански дворец). В близост до комплекса на Двореца е и гробищният параклис на Босненските крале от династията [[Котроманичи]] и висшето духовенство. Три кралски надгробни плочи са открити в параклиса - на [[Стефан Остоя]], на Твъртко II и на [[Стефан Томаш]] или както е по-известен Стефан Томашевич. Строителството на Голямата църква, което започнало по време на управлението на крал Стефан Томаш и неговата съпруга Катарина, приключило с изливането на основите.
Историята на Бобовац през 14 - 15 век е засвизетелствувала три обсади:
