Шап: Разлика между версии

У нас болестта е внасяна много пъти от съседните страни, но бързо е ограничавана и ликвидирана. Последните три огнища на шап в [[България]] са регистрирани през 1993&nbsp;г. в [[Симеоновград]], 1996&nbsp;г. в [[Малко Шарково]] и в началото на 2011&nbsp;г. първично огнище на шап в близост до [[Кости]] при отстреляно [[дива свиня|диво прасе]] и вторични огнища при домашните животни в Кости, [[Резово]]<ref>[http://www.oie.int/wahis/public.php?page=event_summary&reportid=10138 OIE, Event summary: Foot and mouth disease, Bulgaria]</ref> и [[Граматиково]]. И в трите случая се касае за вирус пренесен с животни или замърсен фураж от [[Турция]]. На 19 март 2011&nbsp;г. е обявено първично огнище на шап в село [[Кирово]]<ref>Заповед № РД 11-87/19.03.2011 г. на Изпълнителния директор на Българската агенция по безопастност на храните</ref>, на 24 март в село [[Граничар (Област Бургас)|Граничар]]<ref>Заповед № РД 11-116/25.03.2011 г. на Изпълнителния директор на Българската агенция по безопастност на храните</ref>, а на 25 март в селата [[Факия]], [[Голямо Буково]] и [[Момина църква]]<ref>Заповед № РД 11-126/24.03.2011 г. на Изпълнителния директор на Българската агенция по безопастност на храните</ref>. И петте са в [[община Средец]].