Димитър Македонски (Емборе): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м RomanNr: 1 repl; Cyrlat: 4 repl;
Ред 15:
==Биография==
=== Дейност до Освобождението ===
Роден е през 1848 година в [[Кайляри|кайлярско]]то село [[Емборе]], тогава в Османската империя. Син на [[цариград]]ски градинар. Завършва основното гръцко училище в Емборе и заминава при баща си, който е гурбетчия в Цариград. Учи във [[Велика народна школа|Великата народна школа]], а по-късно във френски лицей и в българското училище при църквата [[Свети Стефан (Цариград)|„Свети Стефан“]]. Македонски е радетел за въвеждане на говоримия български език в училищата, църквата и литературата. В Цариград за две години издава три учебника отпечатани в печатница [[Македония (печатница)|„Македония“]] - в 1867 година „Букварь за употр{{Уникод|&#x463;}}бенiебеніе въ македонскыте училища“ заедно с охридчанина [[Димитър Узунов]] и „Кратка священна исторiяисторія за училища-та по МакедонiѭМакедоніѭ (на македонско нар{{Уникод|&#x463;}}чiечіе)“,<ref>Кратка священна исторiяисторія за училища-та по МакедонiѭМакедоніѭ (на македонско нар{{Уникод|&#x463;}}чiечіе) отъ Д. В. Македонскый, Царгийградъ. Въ Книгопечатниц{{Уникод|ѫ}}-т{{Уникод|ѫ}} на МакедонiѭМакедоніѭ. 1867.</ref> а в 1868 година - „Скратенъ православенъ катехизисъ“, от които е запазен само екземпляр от втория.
 
Учителства в [[Струга]], [[Битоля]] (1868 - 1869) и [[Воден]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 35.</ref> Като воденски български учител заедно с [[Георги Гогов]] е делегат от [[Воденска, Пелска и Мъгленска епархия|Воденската епархия]] на [[Първи църковно-народен събор|Първия църковно-народен събор]] в 1871 година и участва активно при конституирането на [[Българска екзархия|Българската екзархия]], като настоява за приемане на делегатите от спорните епархии и за избор на архимандрит хаджи [[Павел Божигробски]] за воденски владика. Пише във вестник „[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“, където в 1871 година публикува важната статия „По македонския въпрос“, в която доказва научно българската национална и езикова принадлежност на славянското население в Македония:
Ред 31:
Македонски играе активна роля в дейността на македонската емиграция. В 1881 година заедно с [[Константин Помянов]], Д. Оклев, Г. Разлогов основава Българо-македонското благотворително дружество в София, чиято цел е да помага на бедните ученици от Македония и да се отвори българско педагогическо училище в Македония. По-късно участва в много македонски сдружения. В 1889 година, когато [[Коста Шахов]] прехвърля своя вестник „[[Македония (1888 - 1912)|Македония]]“ от Русе в София, Димитър Македонски става негов съдиректор. През декември 1898 и януари 1899 година пътува в Македония и посещава Солун, Битоля и други градове. По време на съдебния процес за [[Заговор на Коста Паница|заговора на Коста Паница]] в 1890 година Македонски е арестуван и затворен. В 1891 година след убийството на министър [[Христо Белчев]] е отново арестуван, но на 27 май е освободен и на 8 юли обявен за невинен.
 
В 1892 година Македонски публикува биографии на [[Георги Динков]] и [[Константин Мишайков]], както и исторически документи<ref>Македонский, Д. В. Два документа отъ Пелагонийската (Битолската) епархия, „Периодическо списание“, VІІІVIII, 39, София, 1892, 428 - 434.</ref> и пише по юридически въпроси.<ref>Македонский, Д. В. Н{{Уникод|&#x463;}}колко думи за реда на испълнението р{{Уникод|&#x463;}}шенията на административнит{{Уникод|&#x463;}} власти и на духовнит{{Уникод|&#x463;}} с{{Уникод|ѫ}}дилища, „Юридическо списание, V, 3, София, март 1893.“</ref> Намесва се в дебатите по установяване на правопис на книжовния език, като защитник на фонетичния правопис. На 27 февруари 1894 година става председател на новооснованото дружество „Татковина“.
 
След падането на Стамболов Македонски участва в учредяването на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонския комитет]] в София през 1895 година. Той е един от малцината гласували на [[Първи македонски конгрес|Първия македонски конгрес]] непосредствена цел на организацията да бъде [[Велика България (политическа концепция)|присъединяването на Македония към Княжеството]], а не [[Автономия за Македония и Одринско|автономията]] на областта. Избран е от конгреса за член съветник на Македонския комитет.