Христо Георгиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
към пояснение |
м RomanNr: 1 repl; Cyrlat: 2 repl; |
||
Ред 26:
В началото на 1839 г. братята на майка им — Христо и Никола Пулиеви, които наглеждат фирмения бизнес отвъд Дунав, привличат за съдружник Евлоги. На 1 март тримата подписват общ протокол за търговска дейност. Христо Пулиев влиза в съдружието със 68 000 гроша, Никола — 50 000, а Евлоги — 27 000. Скоро в [[Галац]] пристига и брат му Христо.
В първите години братята Георгиеви продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на
През 1852 г. дяловете на съдружниците възлизат на следните суми: Христо Пулиев — 445 386 гроша, Никола Пулиев — 222 482, Евлоги и Христо Георгиеви — 613 671, Стефан Василев — 42 390, Иван Пулиев — 30 785.
Ред 43:
Дружеството сбира 2500 доброволци. Константин Чокан дарява 7000 австрийски жълтици, последват го и други членове на комитета. Формирана е чета, която тръгва към [[Калафат]], но турски аскер ги очаква на българския бряг и до въстание не се стига.
След
Цели 12 години 100 000-те рубли не дават мира на вехтите войводи. [[Филип Тотю]] и [[Панайот Хитов]], [[Стефан Караджа]] и [[Хаджи Димитър]] минават с чети в България.
В архива на Филип Тотю в БИА на Народната библиотека са запазени интригуващи подробности. През 1864 г. в Букурещ [[Раковски]] издава в. „Будущност“ с паричната помощ на Христо Георгиев. Той безжалостно бичувал турското правителство, то го погнало чрез влашкото, а руският консул в Букурещ се обявил срещу вестника. Христо Георгиев спрял паричната помощ.
| |||