Хабсбургска Сърбия: Разлика между версии

Според официални австрийски документи от онова време тази територия е наричана ''Кралство Сърбия'', а австрийския император носи кралската титла по подобие на руския император, който носи титлата "цар на българите". Австрийският регионален управител на тази територия носи титлата "[[губернатор]]", а територията носи наименованието "Военна комендатура Кралство Сърбия" (нем. Militärkommandatur des Königreichs Serbien).

По време на грандиозния военен сблъсък в края на 17-ти век наричан [[Голяма турска война]], Австрийската империя излиза основния победител от него изгонвайки османците от почти цялата [[Панонска равнина|Панонската равнина]] (включително днешните [[Бачка]] и северозападен [[Срем]]), като по силата на [[Карловацки конгрес|Карловацкия мирен договор]] от 1699 г. за Османската империя остават от днешна Вйводина[[Войводина]] [[Банат]] и югоизточната част от Срем.

По време на следващата австро-турска война от 1716-1718 г. териториите на [[Далмация]], [[Босна и Херцеговина]], околностите на [[Белград]] и треакторията и прилежащата й територия на река Дунав, известни като [[Подунавие]], са отново бойно поле. По силата на договора от [[Пожаревац]], загубилата войната Османска империя губи огромни територии в Дунавския регион (Банат и югоизточен Срем), северните части на днешна [[Централна Сърбия]] и Северна Босна, част от Далмация, [[Мунтения]] и [[Пелопонес]]. В съответствие с разпоредбите на този мирен договор от 1718 г. към Хабсбургската австрийска империя са прикрепени или придадени в [[юрисдикция]] управлението на Белград със северните части на днешна Централна Сърбия.

В периода 1717-1720 начело на областта е временно военно управление с граф Одвийер, а сетне гражданска администрация начело с губернатор на лично подчинение на австрийския император. В периода 1720-1733 губернатор е княз от [[Вюртенберг]] с двама прикрепени към него съветници - граждански и военен. През 1733 г. във връзка с усложненатананово усложнилата се военна обстановка по повод на предстоящата нова австро-турска война, начело на администрацията на областта е генерал-губернатор Марули, а от 1736 г. - фелдмаршал де Валис. След 1733 г. административната и съдебна власт в областта се осъществявала от армията. Местното население на областта по това време има само ограничено самоуправление, при това изборът му се е одобрявал от губернаторството. Административното деление е на 11 дестрикта[[дестрикт]]а, които от своя страна са се подразделяли на княжества и села. Австрийските дестрикти в областта са се управлявали от провизори, които са имали за първи помощници и същевременно заместници - жупани. Към административните управители е имало по 2-3-ма помощници, а общинското, т.е. местното или мирово самоуправление се е осъществявало от оберкнязове или местни първенци на т.нар. княжества, а на селата - от князе. Провизорите са имали административни, съдебни, полицейски и финансови правомощия, а оберкнязете и князете са заварените местни първенци от предходното османско управление. Новоназначените австрийски служители в областта са били на заплати от централната имперска хазна с цел да не се натоварва фискално местното население, основно с цел да е лоялно към новата австрийска власт в областта.

Въоръжените сили в новоприсъединената към Австрийската империя отвъддунавска област е била съсредоточена основно в Белград (речни и пехотни части, както и три кавалерийски дивизии), а областни гарнизони са били държани в [[Шабац]], [[Валево]], [[Рудник]] и [[Ягодина]]. В допълнение към редовната австрийска имперска войска е имало местна [[милиция]], която е била организирана в 15 капитаната по селата в областта, начело с [[Вук Исакович]]. По границите на областта са били разположени т.нар. хайдушки села (на брой от 2 до 15 по дескриттите) за охрана на границата, пътниците и посланиците.

По силата на [[Белградски мирен договор|Белградския мирен договор]] от 1739 г., Османската империя възстановява суверенитета[[суверенитет]]а си на тази територия, ведно с цялата дотогавашна австрийска територия на юг от Дунав и [[Сава (река)|Сава]], и Мунтения. Местното население което било компромитирано от австрийското управление преминало отвъд Дунава и се поселило по старата [[военна граница]] в днешна Войводина.

Последната австро-турска война (1788-1791) завършва с австрийска победа, но Австрийската империя е насочила вниманието си отново на запад към Франция където избухва [[френска революция|френската революция]]. Това грандиозно събитие принуждава виенския хабсбургски двор да сключи тогава умерен мир с Османската империя отказвайки се от прекомерни претенции и по силата на [[Свищовски мирен договор|Свищонския мирен договор]], територията на Смедеревския санджак остава в османска власт, като Високата порта се задължава да прогони и не допуска еничарите[[еничар]]ите в Белградския пашалък. Това решение е временно и [[Осман Пазвантоглу]] протежира [[дахия|дахиите]] да наложат местно османско управление в съседния на Видин [[санджак]]. Редица събития н началото на 19 век в този пашалък стават причина да бъде подигнато местното [[първо сръбско въстание]] в областта начело с бившия подофицер на австрийска служба - [[Карагеорги Петрович]].

* -{The Times History of Europe, Times Books, London,}- 2002.