Операция Елдорадо каньон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 19:
| сила2 =
| жертви1 = 1 свален F-111<br>2 души (екипажът на сваления самолет)
| жертви2 = 14 унищожени [[МиГ-23]]<br>3-5 унищожени [[Ил-76]]<br>1 унищожен Fokker F-27<ref>Александров, Красимир. Смъртоносният мравояд. General Dynamics F-111. Аеросвят 6/1998, стр. 19.</ref><br>1-2 унищожени [[Ми-8]]<br>45 убити войници и длъжностни лица<ref>[http://www.kirasalak.com/Libya.html LIBYA: THE LAND OF CRUEL DEATHS]</ref><br>15 убити цивилни
| бележки =
}}
Ред 47:
Почти едновременно с атаката на целите край Бенгази, самолетите EF-111 започват да „забиват“ РЛС около Триполи, а ударните F-111F прелитат на височина 60 m и скорост 600 km/h морския бряг над либийска територия в 00:01 h и, разделени на три групи от по 6 самолета, се насочват към целите си. Първо са ударени казармите ал-Азизия. Атаката е напълно неочаквана, но либийската ПВО бързо се съвзема и открива бесен огън (продължил 2 h след края на удара). Трите групи общо взето поразяват целите си (има два отказа на въоръжението), но четвъртия самолет от групата, атакуваща ал-Азизия, посрещнат от силния огън на [[зенитна артилерия|зенитната артилерия]], не улучва и бомбите му нанасят щети на цивилни сгради, сред които посолствата на [[Австрия]], Франция, [[Иран]] и [[Швейцария]].
След бомбардировката, самолетите се насочват към Средиземно море, където при прелитането на бреговата ивица един F-111 от първата група се взривява във въздуха, вероятно поразен от средствата за ПВО. По обратния път друг F-111 каца принудително в Испания, поради проблеми с двигателя, възможно е също да е засегнат от противовъздушния огън. Останалите самолети благополучно кацат в базите си в Англия в периода 5:45—6:30 h местно време.
Авиацията на USN не понася никакви загуби — последните F/А-18 кацат на палубата на самолетоносача Америка в 0:53 h<ref>Генов, Максим. „Морският стършел“ McDonnell Douglas (Boeing) F/A-18 „Hornet“. Аеросвят 4/2003 (25), стр. 20.</ref>, а ударните А-6Е се завръщат около 01:00 h.
{| class="wikitable" style="font-size:98%;"
Line 88 ⟶ 93:
|-valign="top"
| rowspan=2 | Средства за ПВО<br />
| Бенгази
| 6× A-7E || 8× [[AGM-45 Shrike]] <br> 16× [[AGM-88 HARM]]
| успешни пускове на всички ракети
Line 98 ⟶ 103:
| colspan=2 align="center"| 4× Shrike <br> 20× HARM
|-
! colspan=2|Totals || 45 самолета || 300 бомби <br> 48 ракети || 35 пуска <br> 1 пропуск <br> 1 свален самолет <br>
|}
== Резултати от операцията ==
САЩ заявяват, че като цяло целите на операцията са постигнати. Те губят един самолет, чийто екипаж от двама души загива.
Освен загубите в техника, либийските жертви се оценяват на около 60 убити военни и цивилни. Либийският лидер Муамар Кадафи не пострадва при атаката — въпреки, че смъртта му не е сред официално обявените цели, няколко бомби падат върху резиденцията му. Според бившия италиански [[министър-председател]] [[Джулио Андреоти]] и Абдел Рахман Шалкам (външен министър на Либия в периода 2000-2009 г.), той е предупреден от тогавашния министър-председател на Италия [[Бетино Кракси]] за предстоящата атака и успява да се укрие<ref>[http://www.monstersandcritics.com/news/europe/news/article_1440085.php/Italy_helped_"save"_Gaddafi_by_warning_of_US_air_raid__Extra__ Italy helped "save" Gaddafi by warning of US air raid (Extra)]</ref>. Същевременно либийските медии съобщават, че при бомбардировките е загинала „доведената дъщеря“ на Кадафи, въпреки че дотогава не е известно за съществуването на такава. Съобщено е, че се нарича Хана, а според различните медии възрастта ѝ варира от 12 месеца до 6 години. Въпреки това [[Пропаганда|пропагандната]] кампания на режима е успешна и дори западната преса отбелязва тези твърдения като факти<ref>http://www.aim.org/aim-column/nbc%E2%80%99s-mitchell-regurgitates-gaddafi-lies/ NBC’s Mitchell Regurgitates Gaddafi Lies</ref>.
== Последствия ==
==
<references />
== Източници ==
* Александров, Красимир. Смъртоносният мравояд. General Dynamics F-111. Аеросвят 6/1998.
* Генов, Максим. „Морският стършел“. McDonnell Douglas (Boeing) F/A-18 „Hornet“. Аеросвят 4/2003 (25).
* Пенчев, Петьо. А-7. Реактивният корсар. Библиотека Клуб КРИЛЕ, Биографии на самолети № 29.
* Петров, Явор. F-111. Мравоядът. Библиотека Клуб КРИЛЕ, Биографии на самолети № 39.
== Външни препратки ==
| |||