Вивиан Фукс: Разлика между версии

Роден на остров [[Уайт (остров)|Уайт]], край южните брегове на [[Англия]] в семейство на немски емигрант и майка англичанка. Посещава колежите Брайтън и Сейнт Джон в [[КембриджКеймбридж]], след което през 1930 се дипломира като инженер геолог от университета КембриджкияКеймбриджкия университет. Още като студент през 1929 заедно със своя преподавател по геология извършва първите си геоложки проучвания в [[Гренландия]].

След дипломирането си по поръчение на КембриджкияКеймбриджкия университет участва в две експедиции 1930-1931 и 1931-1932 в [[Източна Африка]] в района на големите африкански езера [[Виктория (езеро)|Виктория]], [[Танганика]], [[Малави (езеро)|Няса]] и други, първата от които изследва многогодишните колебания на водата в езерата, а втората се занимава главно с антроположка дейност в същия район.

През 1934 организира самостоятелна експедиция в района на езерото [[Туркана]] (Рудолф), по време на която загиват двама от участниците, за което е подведен под съдебносъдебна отговорност, но скоро е оправдан.

През 1956-1958 заедно с [[Едмънд Хилари]] ръководи англо-новозеландска експедиция в [[Антарктида]], целта на която е извършване на първото трансантарктическо пресичане на континента от [[море Уедъл]] до [[море Рос]] през [[Южния полюс]]. За тази цел са построени две базови станции: "Шакълтън" - на брега на [[море Уедъл]] ({{coord|77|57|S|37|16|W|}})и "Скот" - в залива Макмърдо на [[море Рос]]. По време на разузнавателните полети Фукс открива ледниците Слесор и Рековъри и големия хребет [[Шакълтън (хребет)|Шакълтън]] с планината [[Терън]] ({{coord|79|05|S|28|15|W|}}) в него.

На 24 ноември 1957 отрядът на Фукс, състоящ се от 11 човека с 8 вседехода и два кучешки впряга потегля от станция "Шакълтън" на юг. Пътят е много труден. Заради високите снежни и ледени преспи и големите пукнатини се налага често да променят направлението и да пътуват на зиг-заг. След като загубва един вседеход на 19 ноемвриянуари 1958 групата достига [[Южния полюс]]. Тук го очаква групата на [[Едмънд Хилари]]. След четиридневен отдих двамата изследователи поемат към залива Макмърдо и по разузнатия вече от Хилари маршрут пристигат на станция "Скот" на 2 март 1958 след 98-дневен преход.

След успешното приключване на първото пресичане на антарктидаАнтарктида Фукс е назначен за директор на Британския Антарктически институт, която длъжност заема до 1973. През 1990 съпругата му умира на 83-годишна възраст. След нейната смърт Фукс е вече на 82 години, което не му попречва да сключи нов брак с личната си асистентка. Умира на преклонна възраст от 91 години на 11 ноември 1999 в Кембридж[[Кеймбридж]].