Българска социалдемократическа партия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
категория, препратки, вижте също |
||
Ред 1:
{{без източници}}
'''БСДП''' (Българска социалдемократическа партия) е българска политическа партия.
==Кратка история==
===Българската социалдемокрация от Учредителния конгрес до Първата световна война===
Учредителен конгрес – 1891 г. (20 юли - Илинден), 2-ри август по нов стил. Сбирката е проведена на връх Бузлуджа.
На Втория конгрес в гр. [[Пловдив]] през 1892 г. се оформят две крила:
- на [[Димитър Благоев]] и [[Никола Габровски]] – БСДП, издават вестник “Работник”
- на [[Янко
На 10.02.1894 г. двете крила се обединяват и се образува Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП).
Line 14 ⟶ 15:
През месец ноември 1908 г. към БРСДП (ш.с.) се присъединява изгонения от Благоев кръг “Пролетарий” - Р. Аврамов, Н. Харалаков и Г. Бакалов и партията се преименува на БРСДП (обединена).
Янко Сакъзов прозира сделката осъществена от балканските монарси през 1912 г. с помощта на Русия и предупреждава от парламентарната трибуна за възможен крах на патриотичните надежди, но остава неразбран. На проведените избори след катастрофата в Междусъюзническата война 1913 г. БРСДП(о) влиза в парламента с 19 депутати.
БРСДП (о) е за неутралитет на България в [[Първа световна война|Първата световна война]], но цар Фердинанд и мнозинството в парламента решават друго.
На 17.Х.1918 г. Янко Сакъзов влиза във втория кабинет на [[Александър Малинов]], съставен още от Демократическа партия, Народната партия, Радикалната партия и БЗНС.
На 28.ХІ.1918 г. БРСДП(о) става част от коалицията, поддържаща кабинета на Теодор Теодоров. Янко Сакъзов като министър на промишлеността, търговията и труда въвежда 8-часовия работен ден в България и редица други реформи в трудовото законодателство. Министри в същия кабинет от БРСДП(о) последователно са д-р Петър Джидров - на правосъдието, и Кръстю Пастухов - министър на вътрешните работи.
След преврата на 09.06.1923 г. в правителството на Александър Цанков като министър влиза Димо Казасов. В партията има различни становища относно неговото участие в кабинета. През месец февруари 1924 г. БРСДП(о) преминава официално в опозиция.
Line 38 ⟶ 39:
===Възстановяване на социалдемокрацията в България /1989 – 1997 г./===
На 26.11.1989 г. седмина социалдемократи, оживели през комунистическите лагери и затвори, решават да възстановят публичната дейност на БРСДП(о). Те са: д-р Атанас Москов, д-р Петър Дертлиев, Виолина Лулчева, инж. Груди Панчев, инж. Александър Константинов, Руен Крумов, Михаил Петков. Декларацията до Председателя на Държавния съвет Петър Младенов подписват д-р Атанас Москов като председател, д-р Петър Дертлиев като зам.председател и Виолина Лулчева като секретар на възстановената БРСДП(о). Обръщението към българския народ с дата 28.11.1989г. носи подписа на организационния секретар инж. Груди Панчев.
БРСДП (о) става на 07.12.1989 г. съучредител на коалицията Съюз на демократичните сили (СДС), заедно с БЗНС “Никола Петков”, Клуб за подкрепа на гласността и демокрацията, Дружеството за защита правата на човека, ”Екогласност”, НТФ “Подкрепа”, Независимите студентски дружества, Клуб на репресираните, Движение за гражданска инициатива, Комитет за защита религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности.
Line 45 ⟶ 46:
На 31.03.1990 г. се провежда Втората национална конференция на БСДП. Приет е временен устав и временна програма на партията. Утвърдено е ръководство: д-р Атанас Москов – почетен председател, д-р Петър Дертлиев – председател, инж. Груди Панчев – главен секретар и изпълнителен комитет от 12 члена. Българската социалдемократическа партия (БСДП) е регистрирана на 17.04.1990 г. от СГС по фирмено дело № 572/1990г.
В изборите за VІІ-мо ВНС БСДП участва като част от коалицията СДС. Във VІІ.мото ВНС СДС вкарва 144 депутати. Сред тях, в рамките на парламентарен съюз, с група от 22-ма депутати е представена БСДП. В последствие групата нараства до 28 депутата.
След силни протести председателят (президент) Петър Младенов подава на 06.07.1990 г. оставка заради репликата :”Танковете да дойдат!”, изречена срещу демонстриращите на 14.12.1989 г. На 20.071991 г. СДС издига председателят на БСДП д-р [[Петър Дертлиев]] като кандидатура за президент. След няколко кръга дебати и вътрешнопартийни игри на сили от БСП и от СДС тя е провалена. На 01.08.1991 г. поста се заема от д-р Жельо Желев.
На 10 и 11 ноември 1990 г. се провежда Третата национална конференция на БСДП, наречена още Шуменска по мястото на нейното провеждане.Тя слага началото на края на бурния възход на БСДП. Волята на делегатите на конференцията, БСДП да не се участва в коалиционно правителство с БСП е тотално нарушена след месец и половина.
От 23 до 25 март 1991 г. в НДК гр. София се провежда 38-я възстановителен конгрес на Българската социалдемократическа партия. Конгресът приема програма ”Социалдемокрацията и пътя на България към 21 век”, нов устав и избира Национален комитет от 101 члена и изпълнително бюро от 15 души. За председател е избран д-р Петър Дертлиев, а за главен секретар инж. Груди Панчев. Конгресът бележи върха в развитието на БСДП след нейното възстановяване.
Line 52 ⟶ 53:
Въпреки сериозния удар БСДП остава в политическата игра, макар и в нейната периферия. Политическите партии от нереализираната коалиция между СДС-център и СДС-либерали подписват на 26.10.1991 г. споразумението Български демократичен център (БДЦ). За ръководител на формацията е избран организационния секретар на БСДП Стефан Радославов.. Противоречията между партньорите в него, обаче се оказват съществени. Доминират опитите за надхитряне. БДЦ не съумява да излъчи президентска кандидатура за предстоящите избори. Това дава основание на ІV-та национална конференция на БСДП (21-22.12.1991 г.) да подкрепи кандидатурата на д-р Жельо Желев за изборите на 13.01.1992 г. в името на единството на демократичните сили.
За БСДП споразумението БДЦ приключва малко преди 39 конгрес на партията (12-14 юни 1992 г),. поради опитите на Стефан Гайтанджиев – секретар на ПК”Екогластност” да фабрикува решения от името на партньорите, но интересът към овладяването на традиционната социалдемократическа партия продължава. Несполучлив опит на 39-я конгрес за обрат в политиката прави Антон Антонов, който издига своята кандидатура срещу тази на д-р П.Дертлиев. Първоначално кампанията е против Стефан Радославов, в когото Антонов вижда конкурент, но в последствие целта се вдига по-високо. Макар и не особено охотно П.Дертлиев се съюзява със Стефан Радославов и печели срещу тандема А.Антонов – Георги Бакалов.
В края на 1992 г. след падането на правителството на [[Филип Димитров]] и завъртане на парламентарната ролетка БСП опитва маньовър с предлагане кандидатурата на проф. Захари Карамфилов – ръководител на Националния статистически институт и член на ИБ на БСДП за кандидат за министър-председателския пост от името на социалистите. Изпълнителното бюро на БСДП отказва да влезе в приготвения капан за отърваване от горещия картоф.
На 30.12.1992 г. 36-то ОНС гласува правителството на Любен Беров, формирано с мандата на ДПС. В част от ръководството на БСДП то предизвиква симпатии. Особено ласкава изглежда перспективата за включване в изпълнителната власт. От този шанс се възползва, обаче само зам. председателят на БСДП Петър Корнажев, който след смъртта на титуляра М.Вълчев е поканен и заема поста министър на правосъдието (23.06.1993 г.). Участието му до края на управлението на това правителство (17.10.1994 г.), въпреки призивите на членове на ИБ на БСДП да се оттегли с чест, провалят всички опити БСДП да си осигури партньорството за бъдещите избори на своя естествения съюзник БЗНС.
През пролетта на 1994 г. БСДП приема на VІ-та си национална конференция серия от програми под мотото ”България - твоето бъдеще е социалдемокрацията”. БСДП търси нови партньори в лицето на нововъзникналото Гражданско обединение за републиката (ГОР) и Зелената партия.
Line 66 ⟶ 67:
Възстановяването и дейността на БСДП в първите години след падането на тоталитарния комунистически режим е описана подробно в книгата “Възстановяване и дейност на Българската социалдемократическа партия 1989-1997 г.” с автор Елеонора Станоева, издадена от ”Крида Арт” през 2003 г. в гр. София.
===Българската социалдемократическа партия /БСДП/ след 1997 г===
На изборите на 19.04.1997 г. ОДС печели победа и вкарва в 38-то ОНС 137 депутата. Сред тях и двама социалдемократи, членове на БСДП – Йордан Нихризов и д-р Григор Шишков. Остава огорчението от непълноценното участие и пропилените шансове, плод на вътрешнопартийни интриги.
Line 86 ⟶ 87:
Мандатът на 39-то ОНС 2001-2005 г. е най-благодатен за законодателната дейност на БСДП. Партията, много често в сътрудничество с най-големия синдикат КНСБ, предлага над 30 закона със социална насоченост и макар в опозиция, 10 от тях са приети, а идеите на други стават основа на общи законопроекти на мнозинството. Сред най-крупните приети законопроекти са Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, посредством който България ратифицира Конвенция 173 на МОТ, Закон за изменение и допълнени на ГПК, Закон за изменени и допълнение на Търговския закон, закони за изменение и допълнение на данъчните закони, довели до въвеждане на елементите на семейното подоходно облагане за първи път у нас. Предложени са също фундаментален Закон за висшето образование и научните звания, Закон за кредитните кооперации и сдружения и др.
На 8 и 9 юни 2002 г. в зала 2 на НДК се провежда 44 партиен конгрес, който приема нова програма на партията под надслов “Социалдемократите реформисти в зората на ХХІ век” и изменения в устава на партията. По решение на конгреса започва издаването на вътрешнопартиен бюлетин с наименование “Позиция”, като продължител на бюлетина със същото име излизал през 1991-1992 г., който с периодичност между 6 и 12 броя годишно и тираж 1000 броя се разпространява вече 6-та година. Създадена е подробна страница в Интернет на адрес www.bsdp.bg, на която вътрешнопартийния бюлетин се изготвя в електронен вариант.
На местните избори през 2003 г. БСДП се регистрира за самостоятелно участие като се явява с кандидати в 121 общини, от които 96 самостоятелно. От самостоятелното представяне за съветници партията е десета политическа сила, събирайки 31404 гласа и 43-ма съветника.
Процесът на комерсиализация на изборните процедури в България се засилва с всеки нов избор. За регистрация на парламентарните избори през 2005 г. са нужни 20000 лв. само като необходим депозит без да се имат предвид средствата за избирателна кампания. БСДП не разполага с нужното материално обезпечение и е принудена да подпише споразумение за участие на нейни кандидати в листите на ДСБ. Водач на листата в регион Сливен е председателя на БСДП. Партията подпомага с гласове своя партньор, но е оставена под черта за представителство в парламента.
Процесът на отпадане на парламентарното представителство предизвиква в БСДП вътрешни противоречия, които се проявяват на ХІV та Национална конференция на 06.11.2005 г., но приключват категорично на проведения на 17.12.2005 г. 45 конгрес. Конгресът съобразява устава с изискванията на новоприетия закон за политическите партии и продължава линията на самостоятелно развитие начертана с партийната програма. За председател е преизбран отново Йордан Нихризов, а за пръв негов заместник е определен Ивалин Йосифов.
В периода след регистрирането на конгреса партията подписва две споразумения - през септември 2006 г. за подкрепа на независимия кандидат за президент Неделчо Беронов, заедно със СДС, ДСБ, ДП и ЗНС и за подкрепа листата на ДСБ на изборите за евродепутати на 9 май 2007 г. На местните избори през есента на 2007 г. БСДП се регистрира за самостоятелно участие и представя кандидати в 80 общини. Достойнство на партията е, че в навечерието на изборите отново съживява Социалдемократическия алианс със СДП, заглъхнал след разцепленията в СДС и ликвидирането на присъдружните организации в съюза. На фона на голямото пазаруване на гласове и избирателни комисии, съхранените резултати в областни центрове като [[Стара Загора]], [[Бургас]], [[Сливен]] и [[Плевен]], разширяване на изборната география в област [[Благоевград]] и успешните коалиции в [[Димитровград]], [[Трявна]] и [[Дряново]] дават увереност на партията да продължи напред.
На 31.05.2008 г. се провежда 46-ти редовен конгрес, който прави сериозни промени в устава на партията. За председател е преизбран Йордан Нихризов.
На изборите за Европарламент през 2009 г. и на последващите парламентарни избори БСДП участва заедно с СДС, ДСБ, Обединени земеделци и РДП като част от Синята коалиция
== Вижте също ==
* [[Българска социалдемократическа партия (1891)]]
== Източници ==
<references />
http://www.bsdp.bg/
[[Категория:Социалистическо движение в България]]
[[Категория:Български политически партии]]
| |||