Прилепско кралство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 37:
 
== Междусъседски отношения, държавна приемственост, символизъм ==
Крали Марко отстъпва владението на [[Скопие]] на [[Вук Бранкович]], понеже бащата на последния е властвал над [[Охрид]], който остава в Марково владение. По този начин при Марко е държавния монетен двор, а при Бранкови - първия столичен български град в западните предели, резиденция на царете [[СамуилРоман (цар)|Роман]], Стефан Душан и Стефан Урош.
 
През 1397 г. след смъртта на Марко, Константин Драгаш и Иван Шишман, [[княгиня Милица]] измолва мощите на закрилницата на Второто българско царство от Баязид I и ги пренася от Видин в църквата [[Лазарица]] в [[Крушевац]]. По този начин закрилницата покровителства тези земи, като по-сетне [[мощи]]те ѝ са пренесени в Белград, където и остават до [[обсада на Белград (1521)|превземането му от османците]] през 1521 г. Мощите на българската светица са пренесени същата година в Цариград, а впоследствие през 1641 г. в [[Яш]], [[княжество Молдова]], т.е. в североизточна посока към [[Руско царство|Руското царство]] на ''дядо Иван'' ([[Иван Грозни]]), откъдето българите изчакват своето [[освобождение на България|освобождение през 1878 г.]] посредством възстановяване на българската държавност и независимост.