Прилепско кралство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 25:
Покръстването на сърбите е труден процес през средновековието, като нито на Папската курия, нито на Константинополската патриаршия се отдава да завършат успешно този социално-религиозен процес. Бележития византийски император [[Мануил Комнин]] в стремежа си изпълно да доведе до успешен край този процес преотстъпва на сръбските жупани областта [[Дендра]] със средновековната българска крепост [[Рас]], с цел същата да стане общосръбски център за всеобщо християнско поклонение. Процесът върви трудно, като през следващите два века в [[Поибрие]]то са съградени всички средновековни сръбски манастири, а християнизирането на сръбските земи продължава в името на [[Стефан (светец)|Свети Стефан Първомъченик]]. Като за начало изпърво е подигнат общонароден събор на [[Петрова църква]] с цел анатемосване на босненските богомили. Династията Неманичи се утвърждава като светородна начело на разпокъсаните [[сръбски земи]], и понеже и Константинопол е в ръцете на [[Латинска империя|Латинската империя]] в началото на 13 век, тази светородната династия получава кралска титла от Рим в лицето на папа [[Хонорий III]] през 1217 г. През следващите два века не много успешно продължава процеса на покръстване и налагане на християнската вяра в сръбските земи, а държавния им център е все на изток към българските предели, понеже българските земи отдавна за [[Християнизация|християнизирани]].
По времето на крал [[Стефан Милутин]] в съседна България избухва въстанието на [[Ивайло]] и сръбският владетел се вижда принуден да окаже помощ на българите. Сключва трети брак с [[Анна Тертер]], като застъпва интереса на исконната българска политика за териториално разширение на югозапад - към Македония, [[Албания]], [[Епир]] и [[Тесалия]] - все земи населени основно с българи. Дали това го върши по свой почин или от името и за сметка на кралицата и по задължение от [[зестра]]та е спорно, но [[властел]]ите му одобряват тази политика всецяло. По този начин, Неманичите завладяват български земи и по времето на Стефан Душан държавата обхваща главно български, а не сръбски земи с поданици приемуществено българи. Последните представители на династията Неманичи се явяват и представители на династичните царски родове управлявали [[Търновград]]. По тази причина, след края на Душановото царство, кралската титла на Неманичите номинално, де факто и де юре остава в Марковите кули в Прилеп, но поради васалния Марков статут към султана, на който краля плащал [[харадж]], стойността на тази титла девалвирала, а и самата титла нямала значение за сърбите, понеже те вече не я припознавали като своя. Ето защо се наложило папството още приживе на Крал Марко да присъди трета поред кралска титла на сърбите и този път след [[Зета (владение)|Зета]] и Рашка - в [[Босненско банство|Босненското банство]], което било средновековен център на [[ерес]]ите и главно на [[богомилство]]то. По този начин папството преследвало двуяка цел - хем да поласкае сърбите за високата чест, хем да ги насърчи към християнска ревност по пътя на правата вяра, като ги отклони от проповядваните им източни окултни мистични [[зурванизъм|зурванистични]] учения от босненските патарени.
== Статут ==
| |||