Пол Пот: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Don kokone (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Don kokone (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 77:
Тази популярност се оказва полезна за Салот при набирането на нови бойци за осъществяването на мечтаната революция. Той назначава ''Кхиеу Самфан'' за свой говорител, който излиза с декларация, че Салот и неговата партия са лоялни към Сианук, макар че самият Салот все още не е известна фигура на политическата сцена.
До края на 1971 г. Фронтът за национално освобождение постепенно установява контрол в редица населени местаОт началото на съвместните действия Червените кхмери успяват в рамките на няколко години да укрепят своя военен и административен потенциал. В контролираните от тях райони на страната те започват да осъществяват своя предварително разработена политика, но в същото време продължават да водят сражения с армията на Лон Нол, който постепенно започва да губи позиции. В икономическите планове на Червените кхмери е залегнало развитие на селското стопанство чрез създаването на земеделски комуни. Всяка комуна се контролира от отговорник, наричан "ангкар", а тези отговорници са контролирани от други, по-старши. Върховният "ангкар" е самият Салот, който получава титлата "Брат номер едно" и оттогава е известен като Пол Пот, от френския израз "Politique potentielle" (Потенциална политика). С това име го титулува китайското ръководство.
За известно време най-значимата военна сила на страната на Салот е армията на Северен Виетнам, тъй като бойците на Червените кхмери са разпръснати из цяла Камбоджа. Освен това, те не са обучени, екипирани са зле и не са в състояние да се противопоставят на армиите на американците и на [[Южен Виетнам]]. Салот се заема със задачата да организира своите войски и да укрепи бойната им ефективност, докато армията на Северен Виетнам удържа американците и южновиетнамците в залива, далеч от границата.▼
▲През януари [[1975]] г. град [[Пном Пен]] е обсаден и подложен на непрекъснати атаки от страна на Червените кхмери.За известно време най-значимата военна сила на страната на Салот е армията на Северен Виетнам, тъй като бойците на Червените кхмери са разпръснати из цяла [[Камбоджа]]. Освен това, те не са обучени, екипирани са зле и не са в състояние да се противопоставят на армиите на американците и на [[Южен Виетнам]]. Салот се заема със задачата да организира своите войски и да укрепи бойната им ефективност, докато армията на Северен Виетнам удържа американците и южновиетнамците в залива, далеч от границата.
За Пол Пот, хората, избягали от провинцията по време на гражданската война, за да търсят убежище в градове като [[Пном Пен]] или [[Батамбанг]], са предатели и изменници на революционната кауза. Още повече, че те търсят закрилата на капиталистическата система и поради това са считани за "врагове". Гражданите са разделяни на две групи: '''"стари хора"''', които живеят в освободените райони преди началото на революцията, и '''"нови хора"''', които са избягали от селата и са потърсили спасение в [[град]]овете. Последните са лишени от всякакви права и осъдени на тежък труд в комуните. Пол Пот забранява парите и пазара, а така също и всякаква частна собственост. Цялата частна собственост се превръща в национална и на гражданите им е разрешено единствено да притежават своите черни униформи и приборите си за хранене. Дори и децата се възприемат като национална собственост. Когато навършат пет или шест години, те са отделяни от семействата им и са изпращани в институции, където ги възпитават в духа на революционните принципи.
Камбоджанците са лишени от правото да изповядват свободно своята религия - той изобщо забранява религията. Всички храмове и [[Църква|църкви]] са разрушени. Нещо повече - слага се край на всяка съществуваща институция като училище, болнична система, [[брак]] и [[семейство]]. Всичко това се превръща в непреодолима пречка за насърчаването и популяризирането на [[революция]]та, извършвана от Пол Пот.
През [[септември]] Сианук се завръща от [[Пекин]] и му е поверен незначителният пост на държавен глава. През януари [[1976]] г. в [[Демократична Кампучия]] е приета нова [[конституция]]. На този етап все още не е оповестено съществуването на '''Комунистическата партия на Кампучия'''. Няколко месеца по-късно Сианук официално подава оставка под предлог, че не е в състояние да се приспособи към ситуацията. Пол Пот обаче смята, че Сианук би могъл да му бъде полезен при управлението, и заявява, че би се съгласил да приеме оставката му само при условие че Сианук остане в Кампучия. По-късно за държавен глава е избран '''Кхиеу Самфан'''. През април, една година след превземането на Пном Пен, Пол Пот става [[министър-председател]] на Демократична Кампучия, използвайки фалшивата легенда, че е 47-годишен общ работник от ферма за [[Евкалипт|евкалиптови дървета]]
| |||