Рамел: Разлика между версии

В 1845 година руският славист [[Виктор Григорович]] посещава ''Храмел'' и го описва като българско село.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text3.phtml?id=2234 Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.]</ref> А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Рамели'' (Ramély), Воденска епархия, живеят 150 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) Рамел има 200 жители българи християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_03.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 147.]</ref> През 1906 година гъркоманска махала в селото е изгорена в отговор на андартско нападение над Куфалово. Гъркоманските фамилии се изселват в [[Постол]] и [[Енидже Вардар]], като част от тях се завръщат след [[Младотурска революция|Младотурската революция]]<ref>Бабев, Иван. Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.159</ref>.