Липид: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
увод - по ен: |
добавки по ен: |
||
Ред 8:
== Видове ==
=== Мастни ацили ===
Групата на мастните ацили включва [[Мастна киселина|мастните киселини]] и техните съединения и производни. Тя обхваща разнообразни вещества, синтезирани чрез удължаване на веригата на [[ацетил коензим A]] с групи [[малонил коензим A]] или [[метилмалонил коензим A]].<ref name="Vancfahe">{{cite book | last = Vance | first = JE | coauthors = DE Vance | title = Biochemistry of Lipids, Lipoproteins and Membranes | publisher = Elsevier | location = Amsterdam | year = 2002 | isbn = 0444511393 | oclc = 51001207 | lang = en}}</ref><ref name="Brown">{{cite book | last = Brown | first = HA (ed.) | title = Lipodomics and Bioactive Lipids: Mass Spectrometry Based Lipid Analysis, Volume 432 (Methods in Enzymology) | publisher = Academic Press | location = Boston | year = 2007 | isbn = 0123738954 | oclc = 166624879 | lang = en}}</ref> Изградени са от [[въглехидратна верига]], завършваща с група на [[карбоксилна киселина|карбоксилната киселина]]. Тази структура прави единият край на молекулата полярен хидрофилен, а другият - неполярен хидрофобен, поради което веществото е неразтворимо във вода. Структурата на мастните киселини е фундаментална за биологичните липиди и често служи като структурен компонент на липидите с по-сложна структура.
Въглеродната верига, обикновено с дължина от 4 до 24 въглеродни атома,<ref name="isbn0-314-04467-1">{{cite book | last = Hunt | first = SM | coauthors = JL Groff, SAS Gropper | title = Advanced Nutrition and Human Metabolism | publisher = West Pub. Co | location = Belmont, CA | year = 1995 | page = 98 | isbn = 0-314-04467-1 | lang = en}}</ref> може да бъде наситена или ненаситена и може да бъде прикрепена към функционална група, съдържаща [[кислород]], [[халоген]], [[азот]] или [[сяра]]. При наличието на двойни връзки е възможно възникването на [[геометричен изомеризъм]] (цис/транс), който оказва значително въздействие върху [[молекулна конфигурация|молекулната конфигурация]]. Цис-връзките водят до огъване на веригата на мастните киселини, като ефектът е по-силно проявен при наличие на повече двойни връзки. Това явление от своя страна играе важна роля в структурата и функционирането на клетъчните мембрани.{{hrf|Devlin|1997|193-195}} Повечето срещащи се в природата мастни киселини имат цис-конфигурация, макар че и транс-формата съществува при някои естествени и частично хидрогенирани мазнини и масла.<ref name="pmid17263298">{{cite journal | last = Hunter | first = JE | title = Dietary trans fatty acids: review of recent human studies and food industry responses | journal = Lipids | volume = 41 | issue = 11 | pages = 967–992 | year = 2006 | month = November | pmid = 17263298 | doi = 10.1007/s11745-006-5049-y | lang = en}}</ref>
=== Глицеролипиди ===
{{раздел-мъниче}}
*[[Глицерид]]и -[[естер]]и на глицерина с мастните киселини, затова другото им име е [[триглицерид]]и. Свойствата на глицеридите зависят от влизащите в състава им мастни киселини, които могат да бъдат наситени, като палмитиновата, стеариновата и капроновата киселина, или ненаситени, като олеиновата и линоловата.
=== Фосфолипиди ===
{{раздел-мъниче}}
*[[Фосфолипид]]и - главна съставка на биологичните мембрани. Разликата в структурата между тях и глицеридите е в това, че една от хидроксилните групи на глицерида е заменена с остатък от [[фосфорна киселина]], който пък е свързан с азотосъдържащо вещество. Фосфолипид е [[лецитин]]ът, който се съдържа в яйчния жълтък. Дневната необходимост от фосфолипиди за човека е 5 g.
=== Сфинголипиди ===
{{раздел-мъниче}}
=== Стеролови липиди ===
{{раздел-мъниче}}
*[[Стерин]]и - това са високомолекулни хидроароматни алкохоли. Стерини са [[холестерин]]ът и [[ситостерин]]ът.
*[[Стероид]]и - вид липиди, играещи важна роля в метаболизма. Представител е витамин D. Липсата му при децата причинява рахит. Витаминът се образува в организма при излагане на слънчева ([[ултравиолетова светлина|ултравиолетова]]) светлина.
=== Пренолови липиди ===
{{раздел-мъниче}}
*[[Каротиноид]]и - липиди, чувствителни към светлина. Придават червения цвят на доматите и оранжевия при морковите (от там идва и името на [[морков]] на френски и английски - carrot). При хората каротиноидите (витамин А) заемат важна роля в процесите на усвояване на светлината от ретината на окото.
=== Захаролипиди ===
{{раздел-мъниче}}
=== Поликетиди ===
{{раздел-мъниче}}
== Биологични функции ==
Line 30 ⟶ 56:
; Цитирани източници
* {{cite book | last =
* {{cite book | last = Stryer | first = L | coauthors = JM Berg, JL Tymoczko | title = Biochemistry | publisher = W.H. Freeman | location = San Francisco | edition = 6th | year = 2007 | isbn = 0-7167-8724-5 | lang = en | ref = harv}}
== Външни препратки ==
| |||