Критична точка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Критична точка |Критична точка (пояснение)}}
Под '''критична точка''' в [[термодинамика]]та, [[физикохимия]]та, [[химия]]та и пр. се разбира състояние ([[температура]] и [[налягане]]), при което изчезва разликата между две [[фаза|фази]] или [[агрегатно състояние|агрегатни състояния]]. Най-често с това понятие се има предвид [[критична температура|температурата]] ''Tc'' и [[критично налягане|налягането]] ''Pc'', при които изчезва разликата между парната и течната фаза. Критичната точка се явява горния край на равновесната крива течност-пари във P-T [[фазова диаграма|диаграмата]] (долният край е [[тройна точка|тройната точка]]).
Над критичната точка не е възможно да се втечни кое да е вещество при каквото и да е налягане. Вещества при ''T > Tc'' и ''P > Pc'' се наричат [[газ]]ове, а в определени случаи се използва и понятието свръхкритични флуиди. Под тази точка веществата могат да се кондензират, а веществото в газообразна форма се нарича [[пара]]. В близост до критичната точка топлината на кондензация/изпарение става нула и се наблюдава постоянно преминаване от парна в течна фаза и обратно, т.нар. '''опалесциране'''. Също така се наблюдава рязка промяна в свойствата на веществата, а топлинният капацитет става безкрайно голям. По тази причина при работа в парни турбини ([[ТЕЦ]] и пр.) работните условия се избират далеч от критичната точка. От друга страна, в близост до критичната точка коефициентът на топлопредаване става необичайно висок, което може да се използва умишлено в редица случаи.
Ред 10:
[[критично налягане]] 217.7 [[атмосфера (единица)|atm]] (22,060 k[[Pa]])
Понятието '''критична точка''' се използва и за обозначаването на състоянието, в което изчезва разликата между две течни фази. Тъй като свойствата на течностите почти не зависят от налягането е достатъчно да се зададе само критичната температура ''Tc''. Обикновено при повишаване на температурата [[разтворимост]]та на течните фази една в друга се повишава, докато се стигне до пълна разтворимост и изчезване на една от двете течни фази.
| |||