Уикипедия

Пол-Анри Спак: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
добавки по ен:
добавки по ен:
Ред 19:
 
След края на войната Пол-Анри Спак е освободен и постъпва в [[Брюкселски свободен университет|Брюкселския свободен университет]], където учи [[право]]. През 1920 година става член на [[Белгийска социалистическа партия|Белгийската работническа партия]]. По това време той се занимава активно с [[тенис]] и през 1922 година дори играе в белгийския отбор за [[Купа Дейвис|Купата „Дейвис”]].
 
Пол-Анри Спак се жени за Маргьорит Малевез имат две дъщери и един син. Тяхната дъщеря [[Антоанет Спак]] (р. 1928) по-късно се занимава активно с политика, като оглавява [[Демократичен фронт на франкофоните|Демократичния фронт на франкофоните]] и участва в основаването на [[Ремофарматорско движение|Ремофарматорското движение]]. Синът им Фернан Спак е дипломат.
 
=== Начало на политическа кариера ===
Line 41 ⟶ 43:
От април 1954 година до юни 1958 година Спак отново е министър на външните работи в кабинета на Ашил Ван Акер. По време на [[Месинска конференция|Месинската конференция]] през 1955 година той оглавява комитетът за подготовка на създаването на европейския [[Общ пазар]], станал известен като [[Комитет Спак]]. Изготвеният от комитета [[Доклад Спак]] става крайъгълен камък за [[Междуправителствена конференция за Общия пазар и Евратом|Междуправителствената конференция за Общия пазар и Евратом]] във [[Вал Дюшес]] през 1956 година. Той довежда и до подписването на 25 март 1957 година на [[Римски договори|Римските договори]], с които се поставя началото на [[Европейска икономическа общност|Европейската икономическа общност]] и [[Европейска общност за атомна енергия|Европейската общност за атомна енергия]]. Самите договори са подписани от името на Белгия от Пол-Анри Спак и ръководителя на делегацията [[Жан Шарл Сноа е д'Опюерс]]. За своята роля при основаването на Европейската икономическа общност по-късно Спак е определян като един от седемте [[бащи основатели на Европа]].
 
През 1956 г.,година Пол-Анри спакСпак е избран отза Съвета[[генерален на Организациятасекретар на СеверноатлантическияНАТО|генерален договорсекретар]] дана наследи[[НАТО]] Лорд Исмей като главен секретар. Тойи заема тази длъжност от 1957 до 1961 г., когато е наследен от Дирк Стикър. От април 1961 г. до март 1966 г. отново е външен министър в кабинетите на [[Тео Льофевр]] и [[Пиер Армел]]година.
 
=== Последни години ===
От април 1961 година до март 1966 година Пол-Анри Спак отново е външен министър в кабинетите на [[Тео Льофевр]] и [[Пиер Армел]]. Следвайки белгийската политика на задълбочаване на регионалното сътрудничество и включване на по-широк кръг от западните държави в интеграционния процес, Спак, заедно с нидерландския външен министър [[Йосеф Лунс]], се противопоставя на обявения през 1962 година [[План Фуше]], с който френският президент [[Шарл дьо Гол]] се опитва да блокира бъдещото присъединяване на [[Великобритания]] към Европейските общности и да подкопае тяхната наднационална основа. Той е твърд защитник на независимостта на [[Европейска комисия|Европейската комисия]] и заявява „Утрешна Европа трябва да бъде наднационална Европа“.
Когато през 1962 г. Президентът на Франция [[Де Гол]] се опитва да блокира двете британски влизания на Европейските общности и да подкопае тяхната наднационална основа с Фочет план, Спак работещ с Джоузеф Лънс от [[Холандия]] отхвърля идеята. Той е твърд защитник на независимостта на [[Европейската комисия]]. "Европа на утрешния ден трябва да е наднационална Европа", заявява той. В чест на работата му за Европа, първата сграда на Европейския парламент в Брюксел е наречена на негово име.
 
През август 1964 година умира съпругата на Спак и през април 1965 година той се жени повторно за Симон Диър.
 
Спак има също ключова роля в избора на Брюксел за ново седалищетоседалище на щаба на НАТО през 1966 ггодина след оттеглянето на Франция от организацията. Това е и годината на последната му европейска кампания, когато той играе важна роля при решаванетопреодоляването на "кризата„кризата на празния стол" стол“, като помага даза севръщането въведена [[Франция]] обратно в Европейскияевропейските пъторганизации.
 
Пол-Анри Спак се оттегля от политиката през 1966 година. Той е член на Белгийската кралска академия на френски език и литература. През 1969 г.година той публикува мемоарите си в два тома, озаглавенозаглавени „ Недовършена борба” . Спак почива на 73 годишна възраст, на 31 юли 1972 г. в дома си„Недовършени близобитки“ до(''„Combats [[Брюксел]]inachevés“'').
 
Пол-Анри Спак умира на 73 годишна възраст на [[31 юли]] [[1972]] година в дома си в [[Брен л'Альо]].
==Семейство==
Той и съпругата му Маргарита Малевез имат две дъщери- [[Антоанета Спак]], която доведе Демократичния фронт на франкофоните и син, дипломатът [[Фернан Спак]]. След смъртта на съпругата му през август 1964 г. той се жени за Симон Диър през април 1965 г. Един от неговите внуци е художник [[Антони Палисър]]. През 1940 г. , по време на престоя си в Ню Йорк с Организацията на обединените нации, той има любовна връзка с американския моден дизайнер [[Полин Феърфакс Потър]] ( 1908-1976) .
 
== Почести и отличия ==
ПрезПол-Анри 1957Спак г.е тойчлен получавана Karlspreis[[Белгийска (англкралска академия за френски език и литература|Белгийската кралска академия за френски език и литература]].: наградаПрез "Карл1957 годсина получава Велики”наградата )„Карлспрайс“ от германския град [[Аахен]] за хора, които са допринесли за европейската идея и Европейскиямира на мирконтинента. На 21 февруари 1961 г.,година Спак е представеннаграден от американския президент [[Джон Кенеди]] с [[Президентски медал на свободата]]. отВ президентачест [[Джонна Кенеди]]усилията му в процеса на европейската интеграция, първата сграда на Европейския парламент в Брюксел е наречена на негово име.
 
Спак еприсъства оставили толкова голямо наследство след себе си, че той е основният мотив зана единедна от най-новите и известни златни възпоменателни монети на Белгия : възпоменателна монета на трите пионера на европейското обединение, сечена през 2002 г.година Наи лицеватапосветена странана етримата изобразенпионери портретна севропейското именатаобединение - [[Робер Шуман]], Пол-Анри Спак и [[Конрад Аденауер]].
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Пол-Анри_Спак“.