Франц Верфел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: pt:Franz Werfel |
Редакция без резюме |
||
Ред 30:
== Живот ==
Верфел израства в семейството на заможен търговец-[[евреин]] и следва в университетите на [[Лайпциг]] и [[Хамбург]]. Близко приятелство го свързва с пражките писатели [[Макс Брод]] и [[Франц Кафка]]. След едногодишна военна служба Франц Верфел се посвещава на литературата и с [[Валтер Хазенклевер]] и [[Курт Пинтус]] съставя прочутата експресионистична антология ''"Страшният съд"'' (1913-1921). През този период общува с поета [[Райнер Мария Рилке]] и с критика [[Карл Краус]]. През [[Първата световна война]] Верфел е мобилизиран и служи на [[Източен фронт (Първа световна война)|Източния фронт]].
[[File:Hist alma mahler.jpg|thumb|180px|Алма Малер, 1909 г.]]
[[Картинка:Wohnung von Franz Werfel und Alma Mahler-Werfel in Sanary.JPG|thumb|240px|Жилището на Верфел в<br>Санари-сюр-Мер]]▼
След войната заживява във [[Виена]], там се жени за [[Алма Малер]] - вдовицата на композитора [[Густав Малер]] - и предприема дълги плодотворни пътувания из [[Италия]], [[Египет]] и [[Палестина]], изпълнени с преживявания и творчество.
== Националсоциализъм ==▼
▲== Националсоциализъм ==
Когато в Германия идва на власт [[националсоциализъм|националсоциализмът]], Верфел е изключен от Пруската академия на литературата и творбите му са забранени, а след [[Аншлус]]а на [[Австрия]] в [[1938]] г. той е принуден да емигрира във [[Франция]], а после в [[Съединени американски щати|САЩ]], където в 1941 г. получава американско гражданство. Заедно с други немски писатели-емигранти като братята [[Ман]] и [[Лион Фойхтвангер]] се установява в [[Бевърли Хилс]], [[Калифорния]], където умира, без да се завърне в родината си.
== Творческо дело ==
▲[[Картинка:Wohnung von Franz Werfel und Alma Mahler-Werfel in Sanary.JPG|thumb|
=== Поезия ===▼
▲=== Поезия ===
Дълбоката религиозност на Франц Верфел, почерпана от еврейски и [[католик|католически]] представи и предания, го довежда до социална изолация и вътрешна самота. В творчеството му се примесват боготърсачество с хладен психологизъм. Поезията му обаче, на която той особено държи, е изпълнена с хуманистичен патос - стихосбирките му ''"Приятел на света"'' <ref>[http://liternet.bg/publish12/f_verfel/storih.htm Стихотворението "Сторих добрина" в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1911), ''"Ние съществуваме"'' (1913) и ''"Един-друг"'' (1915) дават на младото поколение, запокитено сред хаоса на [[Първата световна война]], духовна опора с призиви към любов и братство. Следват стихосбирките ''"Песни от трите царства"'' (1917), ''"Съдният ден"'' (1919), ''"Заклинания"'' (1923) и ''"Нови стихотворения"'' (1928).
| |||