Геостационарна трансферна орбита: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: uk:Геоперехідна орбіта
малко превод
Ред 1:
'''Геостационарна трансферна орбита''' (ГТО) е орбита между [[Ниска околоземна орбита]] (НЗО) и [[геостационарна орбита|геостационарна]] (ГСО) или [[геосинхронна орбита]]. Представлява силно [[ексцентрицитет (орбита)|изтеглена]] [[елипса]] с [[перигей]] в НЗО (около 200 km височина) и [[апогей]] в ГСО (около 35 700 km). По-точно казано, геостационарна трансферна орбита е междинна орбита между [[Ниска околоземна орбита]]НЗО и [[геосинхронна орбита]].
 
Наименованието ѝ идва от факта, че такава орбита се използва само при извеждане на [[космически апарат]] на ГСО. Извеждането става чрез двигателен импулс на [[ускорителен блок|ускорителния блок]] в перигея на ГТО който "изправя" елиптичната орбита в кръгова. В зависимост от това дали се редуцира и [[инклинация]]та на орбитата окончателната орбита е геостационарна или геосинхронна.
 
В повечето случаи се използва една ГТО, но понякога те са няколко. Така например ракетата [[Протон_(ракета)#Протон-М|Протон-М]] използва четири последователни ГТО за да изведе товара си на геостационарна орбита като за целта се подават пет двигателни импулса. Това се налага поради голямата инклинация на началната траектория продиктувана от голямото отстояние от [[екватор]]а на космодрума [[Байконур]] откъдето се изстрелват Протон-М.
 
== Вижте още ==