Абу Нувас: Разлика между версии

| починал-място = [[Багдад]], [[Арабски халифат]]

'''Абу Нувас ал Хасан бен Хани ал Хаками''' (756-814, {{lang-ar|'''ابونواس'''}}; {{lang-fa|'''ابونواس'''}}) е един от най-известните класически [[Арабска литература|арабски]] и [[Персийска литература|персийски]] [[поет]]и. РаботилРоден в персийския град Ахваз, Абу Нувас е дете на персийска майка и арабски баща. Работи във всички жанрове на арабската поезия наот [[8 век|VIII]]-[[9 век,|IX тойвек]] и се превръща във [[фолклор]]ен герой, и себива споменаваспоменат на няколко пъти и в ''„[[Хиляда и една нощ]]“''.

Абу Нувас е роден около 756 година<ref>Различни източници сочат различни години между 747 и 762.</ref> в град [[Ахваз]] в [[Хузестан]].<ref>Според някои източници родното му място е [[Басра]] или [[Дамаск]].</ref> Баща му Хани, с когото никога не се среща, е [[араби|арабски]] войник в армията на халифа[[халиф]]а [[Маруан II]]. Майка му е местна [[Персийци|персийска]] тъкачка, наречена Голбан. Рожденото му име е ''Хасан ибн Хани ал -Хаками'', а Абу НувасНувасц (буквално: ''баща на кичура коса'') е прякор, който получава по-късно заради двете дълги странични кичура коса, висящи до раменете му.

Докато Абу Нувас е още дете, майка му го продава на Саад ал-Яшира, търговец на благовония от [[Басра]], за когото събира ароматни треви. По-късно заминава за [[Багдад]], най-вероятно придружаван от Валибах ибн ал-Хубаб, и скоро става известен със своите хумористични стихове, често засягащи дейности, забранени от [[ислям]]а. За разлика от традиционната арабска поезия, техни основни теми са градският живот, [[вино]]то (''хамрият'') и неприличните остроумия (''муджуният''). По поръчка пише стихове за [[лов]]а, за любовта към жени и млади мъже, както и [[Панегирик|панегирици]] за покровителите си. ПрочуваПозорна сеслава съсму своитеносят острата му сатира и подигравките в стиховете му, сатири, две от основните теми на които стават сексуалната пасивност на мъжете и сексуалната невъздържаност на жените. Макар че възхвалява момчешката "любов", той съвсем не толерира лесбийството и често се подиграва на безсмислието, което вижда в него. Абу Нувас обича да шокира обществото, като открито пише за неща, изрично забранени от исляма. Може би е първият арабски поет, който пише за мастурбацията.

Абу Нувас е принуден да замине за известно време за [[Египет]], след като посвещава една [[елегия]] на [[Бармакиди]]те, - влиятелна персийска политическа фамилия, която изпада в немилост пред халифа [[Харун ал-Рашид]] и много от представителите и&#768; са избити. Завръща се в Багдад едва през 809 година, след смъртта на халифа. УправлениетоПоследвалото възкачване на трона на [[ал-Амин]], наследник на Харун ал-Рашид и негов ученик на Абу Нувас, е значимо късметлийско събитие за поета. Този период се превръща в най-успешния период от живота на Абу Нувас, като според повечето изследователи той създава повечето си стихотворения презименно тозипо периодтова време. Най-известно сред тях е [[касида]], възхваляваща халифа ал-Амин.

През тези години Абу Нувас е смятан от своите съвременници за най-великия ислямски поет. Въпреки това той е изпратен в затвора, когато пиянските му похождения изчерпват търпението на ал-Амин. Неговият наследник, [[ал-Мамун]], е много по -пуритански настроен и Абу Нувас остава в немилост през последните години от живота си.

Според някои по-късни свидетелства от страх пред връщането си в затвора Абу Нувас изоставя старите си навици и става силно религиозен, докато според други това е привидно и той само се опитва да си върне благоразположението на халифа чрез смирените си поеми. Един разказ твърди, че помощникът на ал-Мамун Зонбор подлъгва пияния Абу Нувас да напише сатира за [[Али ибн Абу Талиб]]. Зонбор след това умишлено прочита поемата на всеослушание, с което удължава престоя му в затвора.

Днес Абу Нувас е смятан за един от класиците на арабската литература. Той оказва влияние върху много автори през следващите столетия, сред които са [[Омар Хаям]] и [[Хафез]] - и двамата персийски поети.