|
'''Кехлибар''' или '''Янтар''' е вкаменена [[смола]] от иглолистни дървета, [[цвят]] от жълт до червен, често с включения от растителни частици, [[насекоми]] и др. Образуван е през ''[[терциер]]а'' - главно по бреговете на [[Балтийско море]]. Използва се като електроизолационен материал, за получаване на [[янтарна киселина]], [[лак]]ове, за украшения и др. В парфюмерията натуралния комплекс от кехлибар осигурява дълготрайност и пълнота в ароматното качеството на композицията. Ароматния кехлибар създава много опиянителна екзотична чувственост на парфюма.
Кехлибарът е мек и се намира ниско в скалата за твърдост, точката му на топене е между 150-180 градуса по Целзий. Цветовете на кехлибара са различни. Варират от почти бяло до всички нюанси на червеното, жълтото и кафявото. Има дори и примери на син и зелен кехлибар, като за това се предполага, че има две основни причини: просмукване на минерални вещества от почвата, в която е бил отложен кехлибарът или попадане на вулканичен прах върху него, когато бил отделян от дървото. Без значение как е постигнато това, в резултат кехлибарът е импрегниран с необичайни съставки, които му придават тези забележителни нюанси.
Най-добре познатите образци от кехлибар идват от различни дървесни видове, които днес са изчезнали. Балтийският кехлибар произхожда от смолата на дърво, наречено Pinites succinifer – на външен вид то е изглеждало като ела или смърч. Първоначално смолата е била използвана като защитен механизъм срещу насекоми, паразити и дървесни гъби. Щом веднъж е била отделена от дървото, смолата е преминала през множество трансформации, докато се превърне в кехлибар. Първата трансформация е на молекулярно ниво и вследствие на нея смолата се втвърдява, а след завършване на този процес, смолата може да бъде наречена „копал”.Следващото ниво е изпарението на маслата, съдържащи се в „копала”. Те бавно се просмукват извън него, като процесът трае милиони години, докато се получи нещо със структура подобна на кехлибар. Предполага се, че едното или и двете нива от развитието на кехлибара, трябва да преминат в обезвъздушена среда или в морска вода. Кехлибарът, който е изложен на открито за няколко години, оксидира и се покрива с корички. При постоянно излагане на такива условия след много години кехлибарът става крехък и се чупи на малки парченца. Най-старият кехлибар на света е на 120 милиона години и не е чудно, че се намира само на малки фрагменти. Балтийският кехлибар, който е на около 40 милиона години може да се намери на много големи блокове, в отделни случаи достигащи и по няколко килограма. Любопитно е, че най-голямото познато парче балтийски кехлибар тежи 21.5 паунда и е намерено близо до Сетин, Полша през 1860 година, като в момента е изложено в берлински музей. Най-голямото открито парче кехлибар в света е 150 паунда и е открито на остров Борнео, като по време на изваждането му е било начупено на четири парчета.
[[Категория:Минерали]]
|
