Съветско-финландска война (1939 – 1940): Разлика между версии

С подписаниятподписания през м. август договор между [[Германска империя (1933-1945)|Германия]] и СССР (наричан [[Пакт Рибентроп-Молотов]]), Финландия е оставена в сферата на интереси на Съветския съюз. Успешно приключилите съвместни военни действия срещу Полша и разделянето ѝ, не само освобождават военен ресурс, но показват и неадекватната и неангажираща позиция на другите западни държави по преразпределение на териториите на Източна Европа. Затова през октомври 1939 г. СССР отправя ултимативно искане към Финландия за териториални отстъпки в района на [[Ленинград]] и няколко острова във [[Фински залив|Финския залив]], като предлага за компенсация блатист район в [[Карелия]]. Финландското правителство отказва. Дискусиите стават разгорещени, тонът на руския печат започва да става заплашителен и на 28 ноември съветското правителство анулира Договора за ненападение от 1932 г. На 30-ти започва руското нахлуване.

Първоначално руското нападение е затруднено, тъй като руснаците не могат да прехвърлят достатъчно войски на запад. Те разполагат само с една-единствена железопътна линия от [[Ленинград]] до [[Мурманск]] с едно отклонение до финландската граница. Финландците използват превъзхождаща бойна тактика и нанасят на руснаците големи поражения в жива сила, хиляди руснаци загиват и от неимоверния студ. Финландските войници са по-добре екипирани за зимна война, придвижват се на ски, носят маскировъчни бели дрехи и използват максимално предимствата на природните дадености - безкрайни гори и блата. В хода на войната руснаците съсредоточават многократно превъзхождащи в жива сила и въоръжение армейски части и постепенно вземат надмощие. Малката армия на Финландия започва да се стопява, а боеприпасите привършват. След като финландското правителство не получава обещаната от западните страни помощ се принуждава да поиска мир.